Бавенето на заплатите и оставането на служителите да изпълняват задачи в извънработно време, без да се плаща допълнително за това, са сред най-честите нарушения на трудовите права. Това става ясно от доклад на КНСБ за нарушаване на правото на труд през 2015 г. Данните са взети от главната инспекция по труда и обхващат период от шест месеца.

Най-голям процент от нарушенията – 111 895 или 53%, са свързани с безопасните условия на труд.

20 500 пъти шефовете не са спазили закона, свързан с почивки, отпуск и работно време. Това са случва най-често при търговията на дребно, ресторантьорството и здравеопазването.

По думите на синдикалиста Чавдар Христов са много нарушенията, свързани с работното време на персонала. Така в рамките на 40-часовата работна седмица е възможно работното време да се разпокъса и един ден да се работи 12 часа, а друг четири. Според него работното време обективно надхвърля 40-часовата седмица и е извънреден труд, който трябва да се заплати.

Големи остават и дълговете на фирмите към служителите. Все още 19 милиона лева са неизплатените заплати от страна на 352 фирми.

Припомняме, че преди две седмици КНСБ обявиха, че служителите във всяка пета фирма са без ръст на заплатите през миналата година. От синдиката предлагат нови мерки, за да се повишат доходите.

Синдикатите предлагат да се въведе минимален праг на възнаграждението, което да получават висшистите, работещи по специалността си.

Тази минимална летва не е фиксирана сума, а се изчислява като към минималната работна заплата се прибавят още 50%.

От КНСБ смятат, че мярката е наложителна, тъй като ново завършилите висшисти масово се предлагат заплати в порядъка на 500 - 600 лв., което действа демотивиращо на младите хора, навлизащи на трудовия пазар.

Според председателя на синдикалната организация Пламен Димитров с въвеждането на механизма се цели да се реши отчасти този проблем и младежите "да разберат, че има смисъл да учат, за да работят“.

КНСБ ще настоява да се договаря и допълнителен механизъм , т. нар. living wage (заплата за издръжка на живота). Димитров поясни, че тази заплата ще отчита с колко средства може да се живее нормално в различните региони на страната.

От организацията поискаха още договореният минимален осигурителен доход, нужен за жизнената издръжка на всеки индивид, да бъде превърнат със закон в ефективно действаща минимална работна заплата.