Това, което разбрах е, че най-накрая бюджетната комисия в Народното събрание е започнала работа, което е добре. Сега се надявам и да успее да я свърши. Защото в противен случай наистина е много рисковано България да влезе в следващите няколко месеца без актуализация на бюджета. Това е много важно да се каже, защото имаше мнения, че актуализацията е едва ли не прищявка на служебното правителство.

Това каза служебният министър на икономиката Кирил Петков за интервю пред Dir.bg.

"Напротив, реално, ако не се актуализира бюджетът, нямаме никакъв буфер или шанс да посрещнем разходите при потенциална COVID-криза за лекарите на първа линия например. 430 млн. лв., които са в актуализацията на бюджета и предназначени за бизнеса, също са много важни. Ако нямаме достъп до този ресурс, а не дай си боже се наложи да се затвори бизнесът заради сериозна вълна от коронавируса, няма да има пари за компенсации. Актуализацията на пенсиите също ще е под въпрос, защото пари има до септември. Няма да ги има и тези 1000 лв. за лекарите на първа линия.

Най-странното в тази динамика е, че ние ще газим по вода, но ще ходим жадни, защото парите са там, има ги в бюджета, в момента има по-висока събираемост от очакваната, но за да бъдат изхарчени тези пари целево, трябва да има оторизация от страна на парламента за тяхното разходване. Реално забраната в момента е да не се харчи по тези пера, защото тези цифри никога не са били включени в стария бюджет. И повечето мерки срещу COVID-кризата спряха в края на април, последните месеци сме вкарвали за актуализацията на пенсиите пари от преразпределяне в бюджета, но и това приключи като възможност. И сега единственото, което можем да направим, е актуализация. Така че тя е много много важна. Дори сега към нея трябва да се допълни и рискът от бежанска вълна - знаем, че 3 млн. афганистанции има опасност да тръгнат към Европа. И най-глупавото нещо, което може да се случи в този момент, е да нямаме средства да защитим границите си. Така че е много важно този буфер да се създаде максимално бързо и тези допълнителни средства се разреши да се използват. Дали ще се изхарчат, е друг въпрос. Въпросът е да може да се харчат, ако потрябват." - допълни той.

На въпрос какъв е всъщност крайният срок за актуализацията, министърът отговори:

"Това трябва да се случи преди да се разпусне този парламент. Сега има надежди за даване на трети мандат за съставяне на редовно правителство, но за мен шансът това да се случи е много малък. Разбира се, зависи от президентската институция колко време ще води консултациите между партиите, преди да се даде втори мандат, но след това часовникът започва да тиктака и да отброява дните, които са 7. И след това, ако нямаме правителство, шансът да не влезе за гласуване актуализацията на бюджета е много голям. Така че народните представители, дори да не са съгласни с всичко, което е включено в проекта за изменения на бюджета, трябва да подкрепят поне тази част от най-важните приоритети за държавата да бъдат включени в преразглеждането и това да се случи тази седмица."

"Ние сме доста доволни от това, което се случи, защото в началото имаше много и всевъзможни критики, че това са заеми за възстановяване. Реално ние нямахме актуализация на бюджета и трябваше да използваме извънбюджетни мерки. И ги вкарахме в тези т.нар. заеми за възстановяване, които не искат обезпечение. В началото се казваше колко ще е трудно, колко ще е страшно, дали въобще ще се използват. А реално към момента по плана, който имахме за тяхното използване, който беше за 5 месеца, вече се случи за 3 месеца. С други думи скоростта, с която се усвояват тези заеми, е по-голяма от тази, която бяхме заложили.

Друг е въпросът, че тези заеми са за възстановяване, а не са заеми за покриване на разходи за затваряне на бизнеси. Двете не трябва да се бъркат. Но мисля, че помогнахме на доста бизнеси с тези заеми.

Над 200 млн. лева реално вече са договорени между банките и малките и средни предприятия, които са участвали в тази програма. И това е повече от очакваното. Сега вкарваме още 100 млн. лв. от Българската банка за развитие (ББР) под същия чадър на програмата за възстановяване, за да имат възможност банките да продължат да раздават такива заеми. А те вече ни звънят и казват, че са им изчерпани лимитите. Това е доказателство, че тази идея сработи." - коментира Петков относно мерките, предприети за подпомагане на бизнеса от страна на служебния кабинет.

Във връзка с плана за възстановяване министър Петков коментира:

"Планът за възстановяване беше преработен и според мен стана много по-добър. Поне това знам за нашите два проекта на Министерството на икономиката, които са заложени в него. Те станаха много по-пазарни, вкарахме европейски партньор, така че да не може да се краде от тези средства. Имаме много целенасочени начини, по които това да се случи и фокусирахме част от бюджета върху стартиращи или иновативни компании. Така че от тази част, аз съм много доволен.

Вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов говори вече в парламента няколко пъти и би било чудесно да финализира тези дискусии с народните представители и този план да се вкара в Брюксел. Ако се разпусне парламентът обаче според мен служебното правителство, иска или не, без чужда подкрепа ще трябва да входира Плана за възстановяване и устойчивост в ЕК, защото нямаме време за губене. Реално авансовите средства - над 1 млрд. лв., които се очакват, трябва да влязат в икономиката ни през тази година. Винаги има мнения, че нещо може да е по-добро или по-ефикасно, но според мен Планът е достатъчно добър, за да бъде подаден в Брюксел и в момента."

Относно какви препоръки министърът би отправил към новото правителство, той заяви: 'Със сигурност една от тях ще бъде Планът за възстановяване и устойчивост да бъде входиран в Брюксел, защото може да чакаме много повече, но това ще бъде доста голяма загуба на време. А планът е достатъчно готов. Второто нещо като препоръка е, че наистина трябва да се внимава с всички тези огромни рискове и да сме сигурни, че този път всичко работи като часовник. В смисъл, че ако наистина настъпи голяма криза с COVID-19, всички програми, които ще трябва да се активират, да бъдат направени така, че наистина да помогнат, а не след кризата да идват някакви средства. Третото, което бих препоръчал, е да продължат дейността по изчистване на различните структури, да се следи, че инхаус процедурите, които се случваха, няма да продължат. Също така за компании, като тази в Министерството на икономиката - Държавната консолидационна компания (ДКК), да продължи реструктурирането. С други думи да не загубят инерцията, която вече създаде служебното правителство. А след още няколко месеца тя наистина може да доведе до осезаем ефект и всички средства, които изтичаха по най-нерегламентираните начини, да бъдат използвани целево и по най-добрия начин. Ние сме започнали с тези стъпки и просто се надявам да не спрат.'

На въпрос дали би се присъединил към нов политически проект, той отговори: "Истината е, че точно в този момент да се говори по тази тема не е добра идея. Нека да видим какво ще се случи със съществуващите партии. Нас ни подхвърляха като имена не веднъж даже в съществуващите партии. Не искам да продължа да бъде обект на спекулация. Под една или друга форма видяхме, че може да се прави разлика, когато човек си даде енергията и времето и ще продължим да го правим. Дори и да не сме във властта по никакъв начин, вече знаем какво да гледаме, къде да следим, ако има връщане назад към старите модели, да сме част от гражданското общество, но вече с малко повече знания. Така че под една или друга форма ще бъдем част от политическия живот. Но не е задължително да е като част от някаква политическа формация."