Борса за иновации иска бизнесът, за да може да усвои близо 90 млн. евро, които отпуска ЕС от тази година по програма „Конкурентоспособност". Идеята се консултира от миналата седмица с браншовите организации, както и с бизнес сдруженията у нас.

„Трябва да се подчертае, че пари от Европейския фонд за регионално развитие ще се дават единствено за иновации и това може да се види на страницата на фонда", каза пред в. „Класа" инж. Теодора Георгиева, участник в разговорите, която е и управител на фирма „Био трии", патентовала наскоро първия в света ин витро метод за размножаване на пауловнията (дървото на бъдещото).

Два са подходите, за да може една фирма да повиши своята конкурентоспосбност. Единият е да разработва свои иновативни технологии с висока добавена стойност, а другият - да използва атрактивни маркетингови способи за популяризиране на продукцията си. В тези два подхода предимството е на иновативния продукт, който се налага сред потребителите със своите качества, смята Георгиева.

Намерението на фирмите, които искат да кандидатстват за тези средства, е да се направи регистър на научните открития у нас, за да може бизнесът да ги ползва и за кандидатстване по европейската програма.

„От активните програми се вижда, че приоритетно се финансират проекти, свързани с внедряване на иновативни продукти и технологии", коментира тези цифри инж. Георгиева. Тя уточни, че по програма „Конкурентоспособност" това ще бъде приоритет и занапред - т.е., ако има такъв регистър на научните разработки, това ще е улеснение за тези фирми, които нямат собствени развойни звена, да ползват експертна помощ и съответно да ползват фондовете.

„От опита ми и контактите ми с учени от БАН съм на мнение, че трябва да има такъв регистър, защото той може да осъществи пряката връзка между бизнеса и науката и да се знае във всеки един момент къде какво се работи и какво се търси. Това е важно за хората, които искат да развиват фирмите си", каза и Димитър Хрусафов, съсобственик на фирма „Вайс профил", която от години поддържа собствено научно звено и единствената у нас лаборатория за изпитване на профили.

Двете фирми бяха сред основните организатори на икономическия форум „Бизнесът и науката" в края на ноември м.г., на който беше представено проучване на „Алфа рисърч", според което всеки четвърти от българските предприемачи няма мнение за развитието на българската наука. Тогава експертите препоръчаха по-голяма активност от страна на научните институции при взаимодействие с бизнеса.

На страницата на Европейския фонд за регионално развитие е записано, че тази година ще се дават пари за подкрепа за научноизследователска и развойна дейност на българските предприятия. По тази мярка са заделени 30 млн. евро. За изграждане на технологични паркове се предвиждат 45 млн. евро. За развитие на приложните изследвания в изследователските организации в България се дават 10 млн. евро. За иновационна мрежа предвидените средства са 5 млн. евро. Няма предвидени средства за закупуване на машини и друга техника.

„Идеята за регистъра е много добра и напълно одобрявам", каза акад. Никола Съботинов, който е и председател на БАН. Той уточни, че самата академия е започнала вече работа в тази насока. Според Събитинов контактите на учените от академията с бизнеса са много активни и те работят добре с фирми, които имат интерес към техните разработки.

От Българската стопанска камара (БСК) уточниха, че преди три години са правили подобен регистър по проект на Американската агенция за развитие на стойност около 50 хиляди долара, който в момента обаче не е активен.

„От около 300 научни разработки тогава към 30 фирми проявиха интерес", каза  Камен Колев, зам.-председател на БСК. От камарата имат готовност да възобновят усилията си след проучване сред браншовите камари дали има такъв интерес.