Начините на излъчване на участници в бизнес делегациите на президента Росен Плевнелиев в чужбина се извършват по неясни и необосновани критерии, различни от установената практика за покана и включване в тях на представители на всички национално представителни организации на работодателите. Това се казва в писмо на Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) до държавния глава във връзка с приключилото му посещение в Китай.

Според бизнеса подобен подход не работи в полза на икономиката на страната и неглижира усилията на компаниите за формиране на добри условия за правене на бизнес и потенциално развитие на други пазари, за сметка на персонални дискриминационни предпочитания.

В писмото се посочва като особено притеснително, че проявата на крайни предпочитания към определена организация не е еднократен акт, а е целенасочена дългогодишна политика, упражнявана от Плевнелиев още в качеството му на министър на регионалното развитие и благоустройството в периода 2009-2011 г. Бизнесът упреква държавния глава, че по време на министерския му мандат той нито веднъж не се срещнал с друга национално представителна организация на работодателите, освен с КРИБ, с чиято протекция стартирал политическата си кариера.

„Нещо повече, налице е фаворитизиране на една организация, от каквото поведение сте декларирали, че сте се еманципирали. Припомняме, че през управленския мандат на предходното правителство за участие в т.нар. „годишни срещи на изпълнителната власт с бизнеса“ бяха канени представители само на една организация, станала популярна в последно време и с политическите си декларации, недопринасящи за развитието на икономиката“ се казва още в писмото.

Бизнесът припомня, че в хода на кандидатпрезидентската си кампания, на 12.10.2011 г. Плевнелиев заявил пред АИКБ, БСК и БТПП: „Имате история, която аз познавам, имате позиции, включително и международно позната дейност, която аз познавам, бил съм част от една голяма работодателска организация, но аз не правя разлика между нея и всички останали работодателски организации. Имате международната признателност, имате имиджа, имате репутацията. ... Можете да разчитате на тоталната комуникация с президентството и на Вашето участие. ... Поех ангажимент за редовен диалог, включително и президентството да отвори врати за работодателските организации, за да може те да задават дневния ред на институциите. ... Президентската институция ще бъде трамплин, за да може икономиката да се развива.“

Нищо от обещаното не бе изпълнено, казват организациите. Единствено в средата на президентския си мандат Плевнелиев можел да отчете няколко протоколни срещи с национално представителните работодателските организации, липса на реакция по въпроси, за които бил сезиран от тях и неизпълнение на обещания, дадени пред тях преди избирането му за Президент.

„Като изразители на интересите на основната част от българските работодатели и активни участници в Международната организация на труда (ILO), Международната организация на работодателите (IOE) и като част от признатите за социални партньори на европейско равнище (BUSINESSEUROPE, CEEP и EUROCHAMBRES), не приемаме признати на европейско и световно равнище организации, каквито са представляваните от нас, да бъдат пренебрегвани в неясна полза и интереси, особено по въпроси като участие в бизнес делегации, които са от важно значение за членуващите при нас предприятия, се казва в писмото до президента.

Организациите посочват, че това отношение било подчертано и при последната му официална визита в Китайската народна република.

В писмото си бизнесът отправя няколко въпроса към Плевнелиев:

1. Какви са причините за подобно дискриминационно, избирателно и пренебрежително отношение към официално признатите на световно и европейско равнище представители на стопанската интелигенция?

2. Нормални ли са подобни прецеденти в четвъртвековната история на президентската институция, в разрез с конституционното изискване президентът да олицетворява единството на нацията?