За последните 7 години площите за биоземеделие в рамките на Европейския съюз са скочили драстично, като ръстът е над 35%. Данните са на Евростат, предаде БГНЕС.

Сред държавите с най-голям дял в биоземеделието са Австрия, която държи първенството с 23.4% по биопроизводство сред общата използвана земеделска площ, следвана от Естония с около 19.6%, и Швеция – с 19.2% от общите обработваеми площи.

След тях се нареждат Италия -14,9%, Чехия – 14,1%, Латвия – 13,9% и Финландия-11,4%.

„Когато в Европа се говори за Зелена сделка, а в Европарламента се готвят да гласуват 25% биологични площи в рамките на общността до 2030 година, е някак си обидно слънчева България да е с едва 4-5% биопроизводство“, твърди председателят на Българската асоциация на биопроизводителите Албена Симеонова.

Според данни на Министерството на земеделието и храните в последните седем години сертифицираните площи за отглеждане на биологични култури са се увеличили с над 7 пъти. Към 2018 г. площите в система на контрол са 162 332 ха, а към 2011 г. те са били 26 622 ха.

От 2015 година насам България заема едно от челните места по площи с лозя, отглеждани по методите на биологичното земеделие в ЕС.