Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков обяви готовност да започне преговори с бизнеса и синдикатите за отмяна на минималните осигурителни доходи (МОД), но в нормални условия, а не при бойкот и натиск. В интервю за БНТ той коментира поисканата му от работодателските организации оставка след като министърът предложи административно увеличаване на МОД с 3.9%, колкото е предвижданият ръст на икономиката през 2018 г.

"За мое съжаление в последно време социалният диалог страда от липса на конструктивизъм и взаимен диалог и това поставя държавата в ролята сама да взема решение, вместо то да се договаря между работодателите и синдикатите. Смятам, че предложението ми е балансирано, защото ще доведе до повишаване на замразените прагове на по-нискодоходните професии. Тезата на работодателите е, че този инструмент е изживял времето си - готов съм, и съм им го заявил, да водим разговор за отпадането им, но той трябва да е в нормални условия и ситуация, в която това да бъде внимателно обмислено и в рамките на определяне на механизъм за минималната работна заплата, а не в условията на бойкот и натиск", каза Петков.

Министърът обясни, че предложението за това плащането на първите три дни от болничния лист да се намали от 70% от осигурителния доход на 50% с многото мними болни, които си дават "отпуска", докато доказването на симулирането било много трудно. Въпреки, че първите три дни се плащат от работодателя, Петков обясни изменението с постоянното нарастване на разходите на НОИ по това перо - институтът плаща от четвъртия ден до оздравяването 80% от осигурителния доход. Той каза, че сумата вече достига 500 млн. лв. годишно. Същевременно 95% от обжалваните болнични се потвърждават в съда, каза Петков. В същото време той допусна, че в хода на политическата дискусия решението може да бъде преразгледано, след като беше попитан защо добросъвестните (каквито са онкоболните, които получават кратки болнични за химиотерапия) трябва да бъдат наказвани заради други, които злоупотребяват.

Бисер Петков коментира и промените в законодателството, свързани със затягането на достъпа до помощи за безработица като поясни, че в условията на работна сила държавата иска да насърчи хората да работят, а не да получават помощи. по думите му въпреки спада на безработицата разходите на държавата за обезщетения растат и през 2018 г. са предвидени 400 млн. лв.

В тази посока са и промените, свързани с обезщетенията, получавани от един от двамата родители за отглеждането на дете между първата и втората година след раждането. Сумата ще нарасне от 340 на 380 лв. след като в последните години беше замразявана. Ръстът е близък до ръста на минималната работна заплата (която догодина се предвижда са стане 510 лв.), но считам, че в сегашните условия не бива да стимулираме майките да остават и през втората година. Правителството стимулира връщането на родителите по-рано на работа и чрез изплащане на половината от обезщетението, и чрез програми, каквато е "Родители в заетост", каза Петков.

Предвижда се с 10 лв. до 75 лв. догодина да нарасне гарантираният минимален доход, който не е променян от 2009 г. досега, съобщи министърът. В резултат ще бъдат повишени голям брой социални плащани, обвързани с този показател. Над 500 хил. хора с увреждания ще получат по-големи интеграционни добавки, ще се увеличат и целевите и еднократните помощи по Закона за социалното подпомагане.

Той повтори, че всички пенсии ще бъдат увеличени с 3.8% от 1 юли 2018 г.