Една от малко съобщаваните официално истини за икономиката е, че чудесата в растежа, макар и да са добри за журналистиката, са надценявани. Ето един поглед отвътре, който може да ни помогне по-добре да разберем перспективите пред развиващи се страни като Китай.

Повечето от благоденстващите и добре управлявани страни в света са достигнали до това положение без супербързи изблици на растеж. Дания, при която доходът на глава от населението е 52 000 долара и често е поставяна начело в класацията на най-щастливите страни в света, никога не е преживявала това, което всеки нарича икономическо чудо.

Ако запитате Google за тази фраза, основният резултат ще бъде изследване в детайли как, през 90-те години на миналия век, страната е намалила нивото на безработицата без да демонтира социалната система. Цялостният икономически рекорд на Дания е изключително скучен. От 1890 до 1915 г. растежът на глава от населението е около 1,9% годишно, и ако през 1916 г. бяхте прогнозирали, че с това темпо ще се продължи още 100 години, може би щяхте да се разминете само с около 200 долара.

Дания има положителен ръст от около 84 процента през времето и няма дълбоки рецесии, според едно скорошно проучване, направено от Лант Притчет и Лорънс Съмърс. Или погледнете САЩ, където доходът на глава от населението надмина Латинска Америка през XIX век – благодарение главно до стагнация при последната.

Темповете на растеж в САЩ по това време са били обикновено под 2%, и дори по-ниски през 1860 г., едва ли впечатляващо по стандартите на днешен Китай или Индия - или за този на САЩ днес. Голямото предимство на САЩ е, че те избягват голяма катастрофа за дълги периоди от време, с изключение на Гражданската война, и вървят напред с доста стабилен напредък. Стагнацията от XIX в. В Латинска Америка , освен загуба на ценно време, оставя голяма част от региона със слаба инфраструктура, бедна образователна система и доста проблемна политика.

Всичко това прави трудно бързото догонване през ХХ век. Бавният растеж не означава, че САЩ или Дания са се провалили през XIX век. Трудно е за икономики на или близо до технологичната граница бързо да подобрят жизнените стандарти, защото изобретенията обикновено са по-бавни, отколкото догонването чрез заемането на технологии от по-богатите страни. Тези заеми на ноу-хау, заедно с износа и бързите инвестиции в образованието и инфраструктурата са това, което по-късно позволи на азиатските тигри Япония, Южна Корея, Тайван, Хонконг, Сингапур и Китай да постигнат ръст между 8 и 10 на сто годишно. Ако сте инвеститор, опитът на Дания и други истории на "недраматичен" растеж дават някои податки за бъдещето на развиващите се икономики, съобщава БГНЕС.

Моделът на растеж в Източна Азия, с всички негови чудеса, принадлежи на историята. Бавно и стабилно може да бъде единственият вариант. Поради различни причини няколко страни са били в състояние да увеличат своите образователни успехи толкова бързо, колкото и източноазиатските тигри. Растежът на търговията, който надвишава общия растеж на БВП в края на ХХ век, сега изглежда в застой. Много експортни отрасли са автоматизирани и следователно не създават чак толкова много работни места за средната класа, колкото правеха преди.

С други думи днешният свят може да прилича повече на XIX век, отколкото на последните няколко десетилетия. Това може да означава доста ниски проценти на растеж, награда за стабилност, няколко, ако има такива, алтернативи на "пробиви извън матрицата" и време, за да се инвестира в качеството на институциите. Американската демокрация може би е работила по-добре в началото на ХХ век, отколкото е било по време на президентството на Андрю Джаксън, и това помогна Америка да се справи с по-късни кризи. А какво се случва с Китай и Индия през XIX век?

Техните икономики всъщност се свиват за продължителни периоди от време. Те имаха някакъв лош късмет, преследващи ги лоши политики и страдаха под колониално и имперско потисничество. Чуждите владетели често са по-заинтересовани да контролират, отколкото от производството на обществени блага за гражданите. В следващото поколение възникващите икономики може да се върнат към тези модели от XIX век. Те или ще се научат да изграждат бавно и стабилно, или доста вероятно те ще отидат в обратната посока. 

Тайлър Коуен, агенция „Блумбърг“