Организирани бракониерски групи от години безразборно изсичат горите във Великотърновско. Незаконната сеч се контролира от няколко богати ромски фамилии, които са превърнали престъпната дейност в печеливш бизнес. Горските стражари и лесничеите споделят, че мургавите бракониери са като ято скакалци. След като си набележат района и гората, те влизат в нея и не излизат, докато не я отсекат цялата. В момента техните набези са съсредоточени основно в районите около Павликени, полскотръмбешките села Раданово и Петко Каравелово и стражишките села Царски извор и Асеново.

Бракониерите нахлуват в гората рано сутрин организирано, цялата фамилия, с каруци и въоръжени с брадви и моторни триони. В работата им е въведено строго разпределение на труда. Докато едни от мъжете повалят дърветата, други ги режат на място, а трети ги товарят в камионите и изкарват от гората. В незаконната сеч са привлечени и жените и децата, които на километър-два от гората са завардили пътищата и зорко следят за приближаването на горските стражари или други съмнителни лица. Щом ги видят, те предупреждават резачите с радиостанции по мобилните телефони. Крадците мигновено зарязват работата и изчезват с натовареното до момента.

Много от бракониерите освен резачки носят със себе си и хладно и огнестрелно оръжие, с което заплашват и дори се нахвърлят върху лесничеите и горските стражари, съобщи в. "Монитор".

В началото на това лято група роми бяха спипани в момент на незаконна сеч. За да се спасят, те измъкнали от каруците ножове и колове и се нахвърлили с тях върху държавните служители. За щастие тогава се размина без пострадали. В други случаи назад в годините обаче е имало и ранени. При своите акции горските стражари често конфискуват возилата и резачкитена бракониерите. След това обаче по закон взетите вещи трябва да бъдат обявени за продажба на търг. От свои вътрешни хора циганите разбират кога ще се проведе търгът, изпращат свои хора, които при липса на конкуренция в наддаването си изкупуват обратно камионите и резачките за смешни пари. Така например старите „газки” и „виетнамки”, с които се превозва дървесината, се купуват за по 30-40 лв., каруците се продават за 15-20 лв., а резачките за по 50-60 лв.

Така, върнали си обратно автомобилите и техниката, въоръжени и екипирани, ромите бракониери още на следващия ден отново са в гората. Пълните с трупи и  дървета каруци и камиони ромите продават на частни фирми. Негодните и кривите цепеници се предлагат на гражданите на по-ниски от нормалните цени.

За да не бъдат хванати, когато намерят клиент, търговците карат дървата късно вечер или през нощта до дома му, разтоварват ги и изчезват.

Горските лесничеи и стражари предупреждават гражданите, че купуването на незаконно сечени и немаркирани дърва може да им донесе сериозни неприятности.

Ако при проверка немаркирина дървесина бъде открита в домовете им, по закон тя незабавно се конфискува, а на собственика се налага парична санкция. Освен организираните престъпни групи, докарващи си ежегодно хиляди левове от продажбата на стотици кубици крадена дървесина, в горите в Търновско шетат и много бракониери „кокошкари”. Те излизат предимно в края на лятото и началото на есента, насичат по една каруца дърва и тръгват да търсят купувачи. Цената на каруца крадени дърва е 30-35 лв. Тъй като през последните години хората започнаха да стават по-предпазливи и рядко се съгласяват да си купят крадени дърва, бракониерите започнаха да предлагат стоката си на бартер, най-често срещу домашни животни или храна. Селянин от горнооряховското село Първомайци признава, че се е запасил с 4 каруци дърва само срещу две ялови овце.