Социално-икономическите диспропорции между общините в България се увеличават, а държавата няма ясна стратегия за преодоляването им. В отделни секторни политики и Оперативни програми се акцентира върху някои аспекти на териториалните различия - като безработица и заетост, но липсва синхрон на мерките и комплексен подход в подкрепа на изоставащите райони. Това са част от основните изводи, които се правят в изследователския проект на Икономическия институт на БАН на тема: "Териториалните различия в България - тенденции, фактори и политики", съобщиха от Института.
Автори на проучването са ст.н.с. ІІ ст. д-р Нина Янкова, ст.н.с. ІІ ст. д-р Георги Шопов, ст.н.с. ІІ ст. д-р Николай Чкорев, ст.н.с. ІІ ст. д-р Стефан Иванов, н.с. ІІ ст. д-р Яна Кирилова и икономистът Юлияна Искренова, които сравняват степента на развитие на българските общини, области и райони за планиране след 1994 г.
Изследването сочи, че само през периода 2004-2006 г. развитите в социално-икономическо отношение общини са намалели от 34 на 29, а изостаналите са се увеличили от 79 на 81. Почти никакво нарастване не се забелязва и при средно развитите общини - от 151 на 154, поради което териториалните различия в страната се задълбочават, твърдят научните сътрудници на Института.
В челната класация по развитие попадат общини, които са големи административни центрове с комплексно развити икономики - Варна, Добрич, Бургас, Пловдив, Стара Загора и София-град. В същата група са и някои общини с моноотраслови икономики като Козлодуй, Челопеч, Девня и Марково, но пък на територията им се намират стопански структури от национално значение.
На опашката - с най-голям брой изоставащи общини, са областите Видин, Враца, Монтана, Шумен, Разград и Кърджали. Разликите между тях и развитите центрове се коренят в неблагоприятния им социално- демографски профил, относително недоброто състояние на местните икономики, финанси, инвестиционен капацитет, както и във възможностите за развитие на модерно селско стопанство, индустрия и услуги, подчертават авторите на научния проект.
Сравнението по области показва, че №1 по степен на социално-икономическо развитие е София-град, следван от Бургас, Варна, Стара Загора и Пловдив. Учените от Икономическия институт на БАН казват, че около тези центрове като цяло се формират територии с равнище на развитие над средното за страната.
По социални показатели, в групата „изоставащи" попадат 42% от всички 264 общини в България. Нещо повече, през последните години техният брой се е увеличил от 96 на 110, твърдят авторите на проекта. Областите София-град и Габрово са единствените, в които няма изоставащи в социално отношение общини. Средно, във всяка 15-та община хората живеят по-добре от останалото население в страната.
По комплексната скала на показатели като облагаем доход на едно лице, размер на средната работна заплата, изплатени социални помощи на човек, брой лекари и стоматолози на 1000 жители, редовно водоснабдяване, областите София-град, Варна, Стара Загора и Пловдив запазват относително стабилни позиции след 2003 г., става ясно от изследователския проект. Промени в положителна посока има в Бургас, Пазарджик, Перник и Сливен, докато Плевен, Кюстендил, Велико Търново, Силистра, Разград и, особено Търговище и Монтана, остават трайно на дъното по социално развитие.
По финансови показатели авторите на проекта групират общините в 3 категории - малки, с развит туризъм; малки, с индустриални дейности и големи.
В третата група има най-много на брой общини - 139 или 52,7% от всички административни центрове в страната. В групата на малките- индустриални са 76 общини, а на тези с развит туризъм - 49.
За целия изследван 14-годишен период общините са реализирали изпреварващ прираст на финансовите си ресурси през 1998 г., 2002 г. и през последните 3 години. Според авторите на проекта, тенденцията за постоянно подобряващото се състояние е в резултат на стартиралата през 2003 г. финансова децентрализация на местно ниво, както и благоприятната икономическа среда през периода. Въпреки това, най-големите териториални различия у нас са именно по показателя собствени приходи на един жител.
Разликата между най-високата и най-ниска стойност на собствените приходи на едно лице е 84 пъти, изчисляват икономистите на БАН. Като пример за това се посочва Несебър, където те са 1 678 лв. на жител, а в общините Трекляно и Венец - 20 лв. Заради субсидиите от държавния бюджет, които служат като буфер, най-малки на общинско ниво остават разликите по разходи на 1 жител.
Изследването сочи ясно изразена диференциация и по отношение на инвестиционните възможности на общините. По този показател на челно място са Смолян, Кърджали и Бургас, а на последно - Пазарджик, Сливен, Перник и Плевен.
Независимо, че преодоляването на териториалните различия попада във фокуса на почти всички европейските фондове и политики, дори и в Оперативна програма „Регионално развитие" не са изведени достатъчно ясно и точно критериите, по които се определят изостаналите общини и тези в неравностойно положение, смятат авторите на научната разработка. За да се реши този проблем, те препоръчват да се разработи национална методика за определяне на интегралните социално-икономически различия в страната, както и да се синхронизират мерките по отделните програми на ЕС. Натрупаният в това отношение опит от експертите на Икономическия институт на БАН би бил полезен.
