Най-продаваният автомобил в Норвегия през септември не е нито супер атрактивна спортна кола, нито голям 4х4 джип. А електромобил. Страната е известна като една от най-развитите по отношение на употребата на електрически автомобили и то не само заради по-високия стандарт на живот, но и защото е налице държавна политика, която активно работи по стимулирането на сектора за тези екологични автомобили.
В България ситуацията не е толкова „зелена“. Статистиката на КАТ сочи, че към февруари 2013 г. в страната има регистрирани 232 чисти електромобила, а хибридните превозни средства по неофициални данни са около 3000. Една от основните предпоставки за разширяването на употребата им е изграждането на зарядна инфраструктура.
По препоръка на ЕС у нас трябва да бъдат изградени 7000 станции за зареждане на електрически возила. Строежът на първите седем в София стартира в началото на 2012 г., като тогава се предвиждаше процесът да продължи с още 100-150 точки. Днес обаче те са не повече от 20 в цялата страна, от които 14 са в София.
Да си е-мобилен е модерно, но и скъпо
Нулевите вредни емисии, безшумният им начин на работа и икономическите ползи са сред безспорните предимства на електромобилите. Не на последно място, на всеки скептично зададен въпрос относно качествата на електромобила, отговорът е един – той се движи бързо, а ускорението му е впечатляващо. Пример за това е счупеният преди месец световен рекорд за бързо ускорение именно от електромобил. Колата вдигна от 0-100 км/ч за 2,16 секунди.
Може би най-голямото предимство за отделния потребител е минималният разход за енергия. Едно зареждане за 22-киловатова батерия, с което може да се измине разстояние от около 150 км, струва 12 лв.
Сравнението между два автомобила – електрическото Pegeot iOn и конвенционалната Opel Corsa 1,4 двигател с вътрешно горене, сочи, че основното предимство на електромобила е в ниският разход за енергия. За 5 години, при изминати 150 000 км, собственикът на електрическа кола ще плати едва 1 260 лв. за зареждане, докато този на обикновената – 29 000 лв.
Въпреки това, първоначалната инвестиция за конкретния електрически автомобил е 3,5 по-висока отколкото за Opel Corsa – 70 хил. лв. срещу 20 хил. лв. След всички сметки и преизчисления за ремонт и поддръжка, все пак излиза, че на този етап използването на електромобил за пет години излиза по-скъпо от употребата на кола с вътрешно горене. Единственият начин кантарът да се обърне в полза на електромобилите е внедряването им за широка употреба.
Локомотив за икономиката
Производството и използването на зелени коли в краткосрочен план ще съживи стари и ще стимулира появата на нови промишлени производства – на батерии, на компоненти и части за електрически системи, на електродвигатели, на конвертирани модели, на зареждаща инфраструктура и специализиран софтуер.
Ще стимулира и научноизследователската и развойна дейност в много отрасли на индустрията, свързани с електромобилния сектор, които днес се намират в застой. Добър пример в това отношение е Business Booster Sofia – център за иновации и предприемачество към ТУ София, където младите инженери вече разработват проект за конверсия на електрически автобус, който да обслужва градския транспорт.
Развитието на електромобилната индустрия в глобален мащаб е знак за България да побърза, за да се нареди сред водещите страни в това отношение. Създавайки необходимата среда, чуждестранните инвестиции лесно ще намерят почва у нас. От друга страна, развиването на електромобилна индустрия ще стимулира отраслите, базирани на иновации, и ще увеличи дела в националното производство на високотехнологичната промишлена продукция с голяма добавена стойност, ориентирана към износ.
В контекста на т. нар. Smart Grid технологии пък електромобилите могат да изиграят ролята на съхранители на енергия и да се окажат решение на един от глобалните проблеми с излишъка ѝ през нощта, смята Ясен Гуев, директор корпоративна политика в „Глобул“.
Идеята е, че в малките часове на денонощието, когато хората не са активни, производството на електроенергия не само не спира, но и се произвежда в повече. Тъкмо по тази причина са въведени и по-ниските нощни тарифи, но и те няма как да стимулират потреблението в достатъчна степен, за да се компенсира големия излишък.
В тази схема могат да се намесят електромобилите, смята Гуев, чрез нощното зареждане на батериите те биха вдигнали консумацията в малките часове на нощта. Единственият шанс обаче те да се превърнат в естествен съхранител на енергия е, като навлязат масово по целия свят, допълва той.
Без зарядна инфраструктура не става
На пръв поглед високата цена на електромобилите е причината те да не могат навлязат масово на пазара. Ентусиастите намират начин да преодолеят този проблем, като инвестират десетина хиляди лева в конверсия и преобразуват наличния си автомобил в електрически, монтирайки му нов двигател.
Но дали със заводски, или с преобразуван, всеки собственик на електромобил се изправя пред много по-големия проблем – липсата на зарядна инфраструктура. У нас тя е концентрирана предимно в София и в едва няколко други града, което автоматично прави невъзможни междуградските пътувания на този етап.
Макар възвръщаемостта им да е голяма заради ниската цена, истината е, че батериите издържат максимум по 100-150 км пробег, преди да се изтощят и да се наложи поредното 8-часово презареждане. В момента все още се тестват технологиите за бързо зареждане на електрическите коли, но дори при най-добрите модели бързия заряд не може да се осъществи за по-малко 30 минути. В този случай и самата батерия не се зарежда докрай и не може да измине нови 100 километра.
„Изграждането на зарядната инфраструктура е мощен фактор за ускоряване навлизането на електрическите и хибридните превозни средства у нас, като този процес следва да бъде стимулиран, особено на началния етап на развитие“, смята Илия Левков, председател на Индустриален клъстер „Електромобили“.
По примера на северните страни
Норвегия и Холандия са едни от страните, където електромобилността се е развила най-добре до този момент. От една страна, за това спомага малката им територия, която улеснява придвижването на ток, разбира се, благодарение и на наличната гъста мрежа от зарядни станции. От друга страна, държавните им политики стимулират този вид транспорт на законодателно ниво, правейки го удобен и желан.
В Норвегия например електромобилите се движат в бързата буслента, което значително ускорява пътуването в градска среда. В последните години обаче броят им е нараснал до 20 хил., което води до задръстване и в буслентата. Както в Норвегия, така и в Холандия притежателите на електромобили са облекчени откъм такси за регистрация, каквито за конвенционалните са значително по-скъпи.
Подобно на България пък, в Дания хората не проявяват голям интерес към електромобилите. Държавата обаче си е поставила за задача на първо място да изгради мрежа от зарядни станции и едновременно с това да повиши информираността на обществото чрез сформирани експертни групи на местно ниво.
Такива групи, които да помагат за разработването на проекти съвместно с общините, биха помогнали и на България да развие сектора, смята Мартин Месер, консултант по електрическа мобилност. Според него удачно би било да се изгради и система за споделяне на електромобили, така че хората да имат възможността да ги изпробват в реална среда и сами да придобият впечатления, отърсвайки се от скептицизма. Внедряването им в сферата на туризма също ще спомогне за навлизането им, смята още той.
Във връзка с мрежата от зарядни станции, Месер е категоричен, че изграждането на точки за бързо зареждане ще стимулира електромобилния транспорт, тъй като ще се отвори възможност и за междуградски пътувания. Нещо повече, малките разстояния под 500 км между София и съседните държави като Гърция, Турци, Сърбия и Румъния са предпоставка за съвместни инфраструктурни проекти за повече станции. Това ще позволи лесното пътуването помежду им и ще отвори нови хоризонти за региона.
Стимули за зелените автомобили
Наред с удобството да паркират безплатно на Синя зона в центъра на столицата, с което се ползват собствениците на електромобили у нас, за тях има предвидени и данъчни облекчения. В отговор на идеята да се въведе „еко“ компонента, която да нараства пропорционално според вредите върху околната среда, нанасяни от автомобилите с вътрешни двигатели, вече бе направена важна крачка. Министерски съвет одобри измененията в Закона за местните данъци и такси, които насърчават „зеления“ транспорт.
Промените предвиждат отстъпки за автомобилите, които притежават екологични стандарти. С 30% по-малко ще плащат собствениците на коли, които имат Евро 3 и Евро 4 (произведени между 2000-2009 г.), а с 50 на сто облекчение ще се ползват притежателите на превозни средства, отговарящи на екостандартите Евро 5 и Евро 6.
„Би било целесъобразно в бъдеще да отпадне годишният данък за електромобили, а хибридите да бъдат освободени от него поне за 5 години“, смятат от индустриален клъстер „Електромобили“. Те са на мнение, че има нужда и от преференциални регистрационни такси, както и от отпадането на винетни такива. Усилено се работи и за това да се осигури еднократна субсидия при закупуването на екологични превозни средства, като за електромобил тя да е 5 000 лв., а за хибридни коли – 2 500 лв., коментират още от клъстера.
Тези промени са в унисон с европейската политика за ограничаване на вредните емисии, както и с поетия от страната ни ангажимент за намаляването им с 20 на сто през следващите 7 години. В борбата с климатичните промени Общността всячески се опитва да стимулира употребата на екологични превозни средства, доколкото транспортът е сред основните замърсители на природата. В тази връзка е приета и Европейската стратегия за незамърсяващи и енергийно ефективни превозни средства.
В действащия у нас национален план за зелени обществени поръчки е предвидено през 2014 г. 6% от бюджета за транспорт да отидат за електромобили и зарядна инфраструктура. Това изискване е препоръчително за местната администрация и публичните организации, но за централната администрация е задължително.
Употребата на електромобили може значително да допринесе за намаляването на въглеродните емисии и други парникови газове. Предстои стартът на Национална схема за зелени инвестиции, чрез която България може да участва в междуправителствена търговия на свободни количества Предписани емисионни единици (ПЕЕ). Този инструмент е един от гъвкавите механизми за изпълнение на задълженията на страните за намаляване на емисиите на парникови газове във връзка с изменението на климата и Протокола от Киото, обясняват още от клъстер „Електромоби“.
По-бързо зареждане, но на по-висока цена
Тенденциите сочат, че предстои бурно развитие на електромобилността в глобален мащаб. Конкуренцията ще застави всеки от автопроизводителите да включи в каталога си електрически модели от различен клас. В надпреварата да предложат качество и разнообразие на своите клиенти, логично, те ще инвестират и в научно-изследователската дейност. Това ще помогне за преодоляването на сегашните технически ограничения, свързани с издръжливостта на батериите.
Увеличеното предлагане и богатият асортимент, от своя страна, ще повлияят на понижаването на цените. Предвид тенденциите за продължаващото поскъпване на газа и петрола и при наличието на алтернатива, с времето се очаква отлив от превозни средства с двигатели с вътрешно горене, като така ще се ускори развитието на електромобилния пазар.
Що се отнася до мрежата от зарядни станции, очаква се бавното към момента зареждане да отстъпи място на бързото — с мощност над 50 kW, което ще съкрати времето за захранване на 2 часа. Такива мощни станции ще бъдат инсталирани масово и с по-голяма гъстота не само в градските части, но и по републиканската пътна мрежа, така че да се улесни пътуването на дълги разстояния.
Неминуемо обаче инвестициите в развиването на подобна мрежа ще могат да се възвърнат и чрез повишаването на цената при зареждане на батериите. Услугата ще поскъпне и заради необходимостта от внедряването на по-умни системи за управление на мрежите и въвеждането на софтуер от нов клас, които също ще костват не малко на инвеститорите.
Реализирането на комплексна национална стратегия за електрическите автомобили предполага през 2020 г. в България да има между 100 и 200 хил. електромобила и необходимия брой станции за зареждане от различни класове. Дали ще се впишем в този контекст зависи от целенасочените политики и действията, които ще се предприемат на държавно ниво сега. През последните години у нас много се говори за развитието на този сектор, но единственото, което бе постигнато, е да се даде привилегия за безплатно паркиране в центъра на София. Всичко останало продължава да е само в сферата на пожеланията.
