Над 2/3 от българите казват, че не познават човек, който да е спечелил значителна сума от лотарийни игри у нас. Още по-голямо мнозинство – 81% - смятат, че да се спечели значима сума в такива игри не е лесно, докато 9% на сто са на обратното мнение. Това сочат данните от експресен сондаж на "Галъп интернешънъл", проведен между 19 и 22 април сред 801 пълнолетни българи.

Според социолозите тези данни свидетелстват, че общественият разум и предпазливост по отношение на хазартните игри са запазени, ето защо и лансираната от вицепремиера Валери Симеонов идея за ограничаване на рекламата на хазарт се възприема добре.

5% от запитаните твърдят, че редовно играят игри като тото, лотария, посягат към форми на хазарт и т.н. Те се равняват условно на близо 300 хиляди души. Тези хора харчат средно по 43 лв месечно за такъв тип игри.

19% пък (или над 1 млн. българи) казват, че играят от време на време и харчат средно по 21 лв. месечно. Играещите много рядко са 33% (над 1.8 млн.) и влагат по 9 лева на месец в това.

Така, общо 57% от запитаните (или над 3 милиона) се оказват играещи, макар и с различна честота. 43 на сто са тези, които твърдят, че не играят такива игри.

Играещите дават средно по 15 лева на месец с надежда да ударят голямата печалба. Грубо изчислено, нацията "инвестира" в игри на щастието и залагания около половин милиард лева годишно. Това е приблизително колкото 5% от всекидневните разходи за хранителни и битови стоки, казват социолозите.

По-малто от половината българи (42%) смятат, че в живота у нас може да се успее преди всичко с повече късмет, докато 53 на сто настояват, че се успява преди всичко с повече работа. "Делът от 42% не е малък и свидетелства за важни народопсихологически особености, за качеството на живот на мнозина у нас, както и за усещането за несправедливост", коментират от "Галъп интернешънъл".

Повече от половината българи - 55% са съгласни да се забрани рекламата на всякакви видове хазарт. 14% пък приемат да се забранят хазартните игри. 27% не искат промени на статуквото.