На въпроса какви канали биха използвали, за да си намерят работа в друга държава, в пет държави членки повече от шестима на всеки 10 казват, че биха разчитали на личните си контакти - България (75%), Гърция (73%), Полша и Унгария (и двете 69%) и Литва (68%).

Брекзит и пандемията

Масово (93%) анкетираните в ЕС казват, че Брекзит не е повлиял на техния избор за страни, в които биха предпочели да работят.

Една малка група (2%) посочват, че са се отказали от плановете си да работят във Великобритания и са решили да останат в собствената си страна.

Също 2% заявяват, че са заменили Великобритания с друга държава и още 2% - че са се отказали да ходят в Обединеното кралство, но не са решили дали и къде да отидат вместо това.

Попитани дали пандемията от COVID-19 е повлияла на плановете им за работа извън страната, най-много българи (63%), както и граждани на ЕС (78%) дават отговор "Не". Допълнен със заявката, че никога не са си представяли да работят в чужбина.

Втори по популярност е отговорът "Не, все още си представяте да работите в чужбина, както преди пандемията от COVID‐19", даден от 11% от анкетираните в България и 13% средно за ЕС.

На въпроса в коя държава (извън собствената) биха предпочели да работят, дори и ако за момента нямат конкретни планове за преместване в чужбина, най-висок процент българи посочват Германия (25%). Това е най-честият отговор и средно за ЕС - даден е от 16 на сто от анкетираните.

В осем държави членки повече от четвърт от респондентите казват, че биха предпочели да работят именно там, като най-висок процент е регистриран в Хърватия (33%), Чехия (31%), Полша и Дания (и двете по 30%).

Швейцария, която е извън ЕС, но е част от Европейското икономическо пространство, е предпочитаната работна дестинация за поне един на всеки петима в Люксембург (25%), Австрия и Финландия (и двете по 23%) и Германия и Португалия (и двете по 21%). Тя е най-малко вероятният отговор сред респондентите в Ирландия (3%), Румъния и Кипър (и двете по 6%) и България, Естония, Гърция, Литва и Полша (всички по 8%).

Великобритания е най-предпочитана в Малта (42%), Швеция (38%) и Дания (28%).

Хората са питани и за причините, поради които предпочитат някои държави пред други, когато обмислят да работят в чужбина.

В 16 държави членки спечелването на повече пари е най-важният фактор. Сред тях са Унгария (59%), България (55%) и Португалия и Словения (и двете по 53%). Анкетираните са най-незаинтересовани от това в Дания (8%), Нидерландия (11%) и Люксембург (15%).

Други възможни отговори са географската близост, добрите възможности за работа, сигурност и политическа стабилност, други членове на семейството са вече там, желание за подобрение на езиковите умения, предишен опит в дадената държава.

На въпроса "В сравнение с това, което печелите или бихте могли да печелите тук, какъв доход трябва да Ви бъде предложен, за да започнете работа в друга страна", най-честият отговор сред българите, даден от 40% от анкетираните, е "Повече от два пъти по-висок", следван от "Не се интересувате от работа в чужбина, независимо колко биха Ви плащали" (20%). Последният е най-популярен средно за ЕС (21%).

• "С около 50% по-висок" доход е най-популярният отговор в Малта (30%), Белгия и Италия (и двете по 24%) и Ирландия (23%).
• "Повече от два пъти по-висок" е най-често предпочитан в Гърция (42%), България (40%) и Латвия (38%).
• Отговор "около два пъти по-висок" най-често дават в Словакия (32%), Чехия (29%) и Гърция (26%).
• За "около 25% по-висок доход" биха се преместили белгийците (24%), италианците (21%) и хората в Дания, Франция, Финландия и Швеция (по 20% всичките).
• За "приблизително същия доход" биха работили анкетираните в Нидерландия (31%), Люксембург (27%) и Дания (26%).

Единствените страни, в които най-малко 5% казват, че биха приели по-ниска заплата за работа в друга страна са Люксембург (9%), Дания (8%), Нидерландия (6%) и Финландия и Швеция (и двете по 5%).

Попитани защо не се интересуват от работа в друга държава, най-често българите посочват като причина, че ще трябва да започнат от нулата на ново място (36%), че имат добра работа в България (31%) и че не знаят чужди езици (27%).

Средно за ЕС отговорите са по-различни - поради семейни ограничения (38%), добра работа в собствената страна (33%) и притежание на къща или апартамент, които хората не се чувстват комфортно да напуснат (22%).

• Семейните ограничения са най-честият отговор в Нидерландия (58%), Унгария (54%), Словакия (53%).
• Че вече имат добра работа в страната си най-често посочват в Люксембург (54%), Швеция (53%) и Нидерландия (48%).
• Притежанието на имот е възпиращ фактор, най-често споменаван в Чехия (37%), Латвия (36%), Словакия и Естония (и двете по 34%).
• Че не искат да започнат от самото начало казват в Гърция (45%), Португалия (43%) и България (36%).
• Липсата на познания по езика е най-голяма пречка в Унгария (33%), Чехия (32%), Латвия и Литва (и двете по 28%) и България (27%), а липсата на познанства - в Германия (15%), Франция и Унгария (и двете по 13%) и Италия (12%).
• Че се страхуват от политически, културни, административни или социални различия най-често казват в Естония и Австрия (и двете по 11%), Франция, Чехия и Швеция (10%).
• Минал опит с мобилност
  

  В проучването има специален раздел, посветен на нагласите на хората, които вече са работили в чужбина.

  Прави впечатление, че на въпроса какъв вид работа са извършвали, когато са работели извън собствената си страна в миналото (или когато са дошли от чужбина, за да работят в настоящата си държава), по-висок процент българи (27 на сто), отколкото граждани средно за ЕС (16%), са дали отговор "сезонна работа".

  Най-честият отговор все пак е постоянна работа (34% в България и 40% средно за ЕС).

  В осем страни повече от половината анкетирани казват, че са имали постоянна работа, включително Гърция (64%), Португалия (59%) и Кипър (58%).

  Над един на петима посочват друг вид работа (например работа по договор, самостоятелна заетост), като най-висок е делът в Словакия (28%), България, Чехия и Италия (по 24% всичките) и Франция (21%).

  • Сезонната работа е най-споменавана в Румъния (32%), Испания (30%) и България (27%).
  • Временно назначение чрез работодателя посочват в Словения (32%), Хърватия (31%) и Румъния (27%).
  • В шест страни над един на всеки 10 казват обучение, например Австрия (14%), Италия (13%), Финландия (12%).
  
  Европейците са питани и дали имат приятели или роднини, които са живели или работили в чужбина. Отбелязва се, че между 2009 и 2022 г. в 14 държави членки, сред които и България сега е по-вероятно хората да дадат положителен отговор. В България това са 53% (+17).
• Нагласи към мобилността
  

  По въпроса за справедливата трудова мобилност на ЕС и какво означава справедлива мобилност за тях, най-много българи казват, че това е правото на движение и работа в рамките на ЕС без да е необходимо да се иска разрешение за работа и т.н. (42%).

  Втори по популярност (41%) е "еднакво заплащане за еднакъв труд на едно и също работно място".

  В ЕС най-честите отговори са право на движение и работа в рамките на ЕС без да е необходимо да се иска разрешение за работа и т.н. и пълно признаване на професионалните квалификации в целия ЕС - и двете са дадени от 35% от анкетираните.

Източник: "Дневник"