Получаващите минимална заплата работят 36 дни в годината, за да си платят годишната сметка за енергия. Но пък жилищата ни, оказва се, не са толкова стари, колкото си мислим, а новите са енергийно по-ефективни, предаде "Нова телевизия".

Българите обитават 2,6 млн. жилища, показват данните на НСИ от последното преброяване. От тези жилищата 2 милиона се намират в градовете, а 200 хиляди в селата. Според статистиката най-разпространеният начин на отопление е чрез електроенергия - всяко второ домакинство я използва. В малко над една трета от домовете, се използват дърва, а парното топли 13% от тях.

Сред петте най-разпространени вида отопление, на последните две места са въглищата и пелетите, които се ползват в между 4 и 5% от българските домове. В някои от тях се прибягва до повече от един начина за отопление, докато обитателите на 10 хиляди жилища Ц предимно в градовете, са заявили, че не се отопляват по никакъв начин.

Като вид отопление и в градските, и в селските жилища, първите две места заемат електричеството и дървата. Но ако в градските реда е този, в селските те разменят местата си. Там 4 от всеки 5 домакинства използва дърва. Що се отнася до слънчевата и енергията от възобновяеми източници, броя на жилищата, чиито обитатели са заявили, че използват такава, не достига и 1000.

В Евросъюза най-разпространеният начин за отопление е с природен газ. На него разчитат в близо една трета от домовете. При този вид отопление се използват котли или топлофикационни мрежи. На електричество - под формата на климатици, радиатори, термопомпи, подово отопление и други, са заложили в близо 25% от жилищата.

Със сходен процент, все повече стават и тези, които разчитат на възобновяеми източници. А поради големите количества отделян въглероден диоксид при изгаряне, все по-слаб пък е интересът към петролните продукти, използвани предимно за индивидуални котли или печки.