Броят на българските туристи, посещаващи туристически обекти, свързани с историята на България, се увеличава, а с това постепенно се съживява и вътрешният туризъм по местата на историческата памет, коментираха пред „Монитор“ туроператори.

Наблюденията им се припокриват и с данните за официалните приходи на обекти, които показват, че посещенията на подобни места бавно, но убедително се връщат към нивата отпреди пандемията.

В един от най-посещаваните паметници в Североизточна България ,„Създатели на българската държава в Шумен“

чуждестранните туристи осезателно са намалели

в пропорции, съпоставими с отлива на туристи от чужбина по Черноморието. И въпреки това само през юли билетчета за мемориалния комплекс са си купили 509 чужденци срещу 190 през пандемичната 2020, но още далече от 881, колкото са били през юли на 2019-а. За сметка на това пък българите, които са видели „чудото на Шумен“, за един месец са 2207. Тука резултатът е любопитен – с 15 процента повече, отколкото през миналогодишния юли, но с цели 24 процента ръст спрямо седмия месец на 2019, когато част от българите вероятно са „упражнявали“ исторически туризъм в чужбина, а сега в условията на коронавирус са посветили свободно време и средства за посещения за български обект. Според екскурзоводите от комплекса се запазва семейният характер на посещенията, като през юли визитите са съсредоточени в четири дни от седмицата, докато през август туристите се разпределят равномерно през цялата седмица.

„Има бум на български туристи, които посещават историко-археологическия музей във Велики Преслав и този процес започна още през март-април, когато започна отварянето на музеите.“ Това констатира пред „Монитор“ директорът на музея д-р Александър Горчев. Според наблюденията на музейния екип потоците се делят видимо на две големи групи. От април до средата на юни са преобладавали груповите посещения на ученици от цяла България и Шуменска област, както и групи на възрастни хора и пенсионери.

„В най-горещите летни дни - края на юни, юли и сега през август преобладават индивидуалните семейства. Събират се две, три, четири семейства и тръгват на обиколка из България. Феномен са българските гастарбайтери, дошли в родината да си изкарат отпуската.“

„Тласък на историческия туризъм даде и програмата „Заедно“ на МОН за посещения и за лагери на ученици. В програмите са включени и посещения на важни забележителности, сред тях попада и Велики Преслав като средновековна столица. Имаме сега посещения от групи ученици от цяла България. Тези от цялата страна, които си изберат Северното Черноморие за почивка си включват в програмите нашия музей и правим беседи на открито и закрито. В „тефтерите“ на комплекса са записани от средата на годината и 10-15 училища, които са включили Велики Преслав като пункт от маршрутите си по проекти с европейски средства. Според д-р Горчев това, че през миналата година сте посетили музея, не е повод тази година да го заобиколите. „Тази година така съм организирал работата, че през 35 дни сменям изложби, гостуващи и наши експонати. Три пъти през сезона може да се улучат три различни неща. И да видите и неща, които не сме показвали през миналия сезон.“ – убеждава д-р Горчев. През уикенда в старата столица организирали традиционния исторически събор „Преславни дни“ и в заниманията, организирани от музея в два дни се включили 2500 души. За 3-4 месеца откакто е отворен за посетители музеят във Велики Преслав през него са минали 20 хиляди души. От тях 5400 са деца, чужденците са само 300.

Световната пандемия прогони чуждестранните туристи от културно-историческите обекти на Велико Търново. Вече повече от година емблематичната

Самоводска чаршия е като опустяла

Част от магазинчетата за сувенири през по-голямата част от годината са с хлопнати кепенци и отварят само през летните месеци. Засега на поста си все още стоят майсторите занаятчии, чиито семейства разчитат на изхранване от продукцията им. По главната улица в старата част на Търново част от магазините за сувенири също са опразнени и помещенията се отдават под наем. Онези търговци, които все още се опитват да оцелеят в кризата, споделят, че често има ден, когато не успяват да продадат и едно магнитче за 12 лв. или мускалче розово масло за 5 лв. „Ако нещата продължават, другата година напролет едва ли ще има и един от бранша, който да отвори магазин за сувенири. Чужденците се изпариха. Останаха българите, ама кой българин ще тръгне да си купува сувенири. Бизнесът ни отива на гибел”, жалват се търговците на сувенири.

 Подобно е положението и в съседно Арбанаси. И тук чужденци почти липсват. Тъй като селото се намира извън Велико Търново, индивидуални туристи тук почти не идват, а се разчита предимно на организираните екскурзии.

Търговците в Арбанаси

споделят, че преди ковид кризата на ден през селото са минавали десетки автобуси с чужденци, предимно от далечни дестинации: американци, китайци, японци, индонезийци, евреи и дори гости от Австралия и Нова Зеландия. Продавачите споделят, че на ден са имали оборот от по 200-300 лв., а днес има случаи, когато не могат да изкарат десетачка за 10-12 часа висене на улицата пред сергията със стока. И тук основният проблем, от който се оплакват търговците на сувенири, е, че почти изцяло миналата и тази година гостите и туристите са българи, които обикалят, гледат, снимат, но не разтварят портфейла си да купуват. А когато решат да купят нещо, не само че не оставят бакшиш, а се пазарят половин час за всяка стотинка.

От Регионалния исторически музей във Велико Търново също споделят, че пандемията от коронавирус е прогонила по-голямата част от чуждите туристи. „Преди пандемията всяка година приемахме по около 500 хил. туристи на нашите обекти. От тях една трета, или 33%, бяха чужденци. Освен тях загубихме и около 15% от ученическия туризъм. Още между 8 и 10 процента се губят и от организираните групови посещения на наши туристи. И ето, че излиза, че около 60% от туристите от предпандемичните години днес липсват. През тази година обаче ситуацията вече започна да се нормализира и можем да говорим дори за положителен скок. Тази година се увеличиха посещенията на гости от Румъния. Това е добре, тъй като през 2020 г. бяхме изгубили напълно този уикенд туризъм от северната ни съседка. През 2021 г. се увеличи и ученическият туризъм. Все още обаче основната част от туристите ни са българи”, споделя шефът на търновския музей Иван Църов.