България е влязла в предизвиканата от коронавирусната пандемия криза с втория най-нисък процент на дълга в ЕС и третия най-висок процент на бюджетния излишък. Данните за 2019 г. публикуваха Евростат и НСИ днес и те са добра отправна точка, с която да сравним ситуацията в страната ни след края на тази криза.

През 2019 г. бюджетен излишък регистрират Дания (+3.7%), Люксембург (+2.2%), България (+2.1%), Кипър и Нидерландия (по +1.7%), Гърция (+1.5%), Германия (+1.4%), Австрия (+0.7%), Малта, Словения и Швеция (по +0.5%), Ирландия и Хърватия (по +0.4%), Чехия и Литва (по +0.3%) и Португалия (+0.2%).

В две страни членки има бюджетен дефицит равен или по-голям от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП): Франция (-3.0%) и Румъния (-4.3%).

По предварителни данни на Националния статистически институт през 2019 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен излишък от 2.470 млрд. лв., или 2.1% от БВП. Излишъкът в подсектор „Централно управление“ е в размер на 2.349 млрд. лв., или 2.0% от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал дефицит от 146 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ е реализирал излишък от 266 млн. лева.

Дългът на България за 2019 г. е в размер на 24.205 млрд. лв., или 20.4% от БВП - посочват от НСИ.

Данни на Евростат за най-ниските нива на държавния дълг към края на 2019 г. нареждат страната ни на второ място след Естония, където той е едва 8.4%. След България (20.4%) са Люксембург (22.1%), Чехия (30.8%) и Дания (33.2%).

През 2019 г. държавните разходи в еврозоната са еквивалентни на 47.1% от БВП, а приходите - на 46.5%. Данните за 27-те страни в ЕС са съответно 46.7% и 46.2%. И в двете зони държавните разходи се увеличават между 2018-а и 2019 г., а приходите остават без промяна.