Правителството ще изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по осем жалби, заведени срещу България. Това съобщи правителствената пресслужба след днешното заседание на кабинета. Общата сума на обезщетенията е 55 116 лв.

Първата е на Димитър Герджиков и е за нарушено право на съдебен процес в разумен срок и на ефективно вътрешноправно средство за защита. През 1994 г. срещу него е започнало следствено дело за безстопанственост, прекратено след 10 години поради изтекъл давностен срок. Присъденото му обезщетение е 6400 евро за неимуществени вреди и 600 евро за разходи и разноски по делото.

Жалбата на Али и Зоя Раза е за нарушено право на свобода и сигурност и на ефективно вътрешноправно средство за защита. Жалбоподателите са пакистански гражданин и българската му съпруга. В края на 2005 г. е издадена заповед за експулсиране на Али Раза, както и за отнемане на правото му за пребиваване и забрана за влизане в България за срок от 10 години. От 2006 г. той е задържан за 2 г. и 7 м. в специален дом за временно настаняване на чужденци. ЕСПЧ постанови, че изпълнението на заповедта за експулсиране би довело до нарушение на правото на зачитане на личния и семейния живот, а продължителността на задържането му и забавеният съдебен контрол при обжалването на законосъобразността на задържането са намеса на държавните власти в сферата на семеен живот. На жалбоподателите е присъдено обезщетение от 5500 евро за неимуществени вреди и 1200 евро за разходи и разноски.

В съответствие с решенията на ЕСПЧ по подобни случаи през 2009 г. България измени Закона за чужденците, припомнят от пресслужбата на кабинета.

Нарушено право на съдебен процес в разумен срок и на ефективно вътрешноправно средство за защита е причина за осъдителното решение по жалбата на Ф. Г. срещу България. През 1997 г. е отнет международният паспорт на жалбоподателя и му е наложена забрана да напуска страната заради започнало по-рано срещу него следствено дело. Осем години по-късно следствието е прекратено поради липса на доказателства. Само в стадия на предварителното производство то е продължило шест години, което надхвърля представите за разумен срок. Присъденото обезщетение е 2400 евро за неимуществени вреди и 600 евро за разходи и разноски.

Същите нарушения са констатирани и в случая на Мария Иванова. През 1997 г. тя завежда гражданско дело за делба, приключило осем години по-късно. ЕСПЧ й присъди 1000 евро за неимуществени вреди и за разходи и разноски.

По жалбата на Светослав Гецов е установено нарушено право на свобода и сигурност. Жалбоподателят страда от психиатрично заболяване, установено с медицинска експертиза. Сезиран от съседите му три години по-късно, районен съд го призовава на психиатричен преглед. След като той не се явява, прокурор нарежда настаняването му в психиатрична клиника. ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че действащото до 2005 г. национално законодателство не дава необходимата защита срещу принудително настаняване в медицинско заведение. В конкретния случай се обръща внимание и на факта, че прокурорското нареждане е издадено седмица след принудителното настаняване на жалбоподателя. Присъденото му обезщетение е от 4000 евро.

Жалбата на "Бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия" е за нарушено право на собственост. Сдружението - неправителствена организация, е сключило договор с Община Русе за безвъзмездно ползване за срок от 10 г. на общински имоти. На сградите е направен ремонт, но при извършен по-късно одит е съставен данъчен акт, според който на дружеството не може да бъде приспаднат платен ДДС. ЕСПЧ реши, че е налице измама на системата за облагане на ДДС, от фирмата-жалбоподател не може да се изисква да носи всички последствия от ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на доставчика, като й бъде отказано правото да приспадне платено ДДС и да й бъде наложено да заплати лихва. Това е нарушило справедливия баланс между нуждите на общия интерес и изискванията за защита на правото на собственост. На фирмата е присъдено обезщетение от 6542 евро за имуществени вреди и 656 евро за разходи и разноски по делото.

Забраната за дискриминация и правото на справедлив съдебен процес е нарушено в случая на Параскева Тодорова. През 2005 г. срещу нея е започнало наказателно производство за измама. Тя е призната за виновна и е осъдена на три години лишаване от свобода. Районният съд отказва да отложи изпълнението на наказанието - според жалбоподателката, защото принадлежи към ромското малцинство и въпреки че всички други изисквания, предвидени за прилагане на условно осъждане, са били налице в нейния случай. ЕСПЧ отбелязва, че мотивирайки заключението си относно общата превенция, първоинстанционният съд се е позовал на общо разпространено в обществото чувство за безнаказаност и е подчертал в частност голямото разпространение на това явление сред малцинствените общности. ЕСПЧ е подчертал, че и други обстоятелства са подкрепили впечатлението за наличие на разлика в третирането във вреда на жалбоподателката. Присъдено й е обезщетение от 5000 евро за неимуществени вреди и 2218 евро за разходи и разноски.

Нарушена забрана за изтезания е причина за осъдителното решение на ЕСПЧ по жалбата на Шишкови срещу България. Жалбоподателите - баща и син, били нападнати и бити от полицейски служители през лятото на 1999 г. край язовир „Искър" поради съмнения, че наблюдавали определени посетители на язовира. Атаката е била внезапна и непредизвикана, извършена от въоръжени служители на реда, които са стреляли. ЕСПЧ отбелязва, че малтретирането не може да бъде оправдано по никакъв начин в едно демократично общество. Освен това разследването по случая е продължило четири години, като, според ЕСПЧ, властите са подходили изключително формално, прекратявайки производството с мотива, че има важни процедурни пропуски. Присъденото обезщение е 19 000 евро.