Новите членове на Европейския съюз (ЕС) от Централна и Източна Европа, така нареченият бивш "Източен блок", все още предимно следват изработени от другите страни-членки политики. Страните имат по-рядко водеща или възпираща роля при вземането на общоевропейски решения. Това сочи доклад "Това е един различен "Източен блок". Новите страни членки на ЕС като автори на дневния ред в разширения Европейски съюз", представен пред журналисти, предаде Агенция "Фокус".

Докладът е основан на 10 национални изследвания в десетте нови страни-членки на ЕС. "Идеята на доклада е да се погледнат новите членове на Съюза извън техния местен дебат и техните вътрешни проблеми", каза Марин Лесенски, автор на доклада и изследовател на инициативата за европейски политики.

Според социологически изследвания, проведени през месеците март - април, 2009 г., 60% от българските граждани подкрепят членството ни в ЕС, но над 70% смятат, че интересите на България в ЕС не са защитени. "България е държава, която има статут на член на ЕС, но е с манталитет на кандидат-член", според Георги Стойчев, директор на институт "Отворено общество". По думите му - нужно е страната ни да участва като продуцент на това, което се случва в ЕС, а не като готов консуматор.

Марин Лесенски очерта главните области, в които новите 10 страни-членки имат голямо съвпадение в приоритетите на работата. Това са Енергетика и климат, Разширяване и външна политика и Вътрешен пазар. По отношение на енергийната сигурност страните се разделят на 2 групи, едната от които вижда енергийната си сигурност без Русия и такава, която е в по-голяма взаимозависимост от доставката на руски газ.