На фона на намалените прогнози за растежа в Китай,  данните за ръста в страните от Централна (ЦЕ) и Югоизточна Европа (ЮИЕ) остават стабилни, въпреки че водещите индикатори за Полша, Унгария и Чехия показват признаци на забавяне от лятото насам.  За разлика от другите развиващи се пазари, устойчивият спад на растежа на БВП на Китай в редки случаи би  оказал влияние върху страните от ЦЕ и ЮИЕ, поради сравнително малкото директни търговски отношения.  Би могло да има вторични ефекти през Германия, но те също ще бъдат отчасти компенсирани, благодарение на положителните ефекти от цените на ресурсите и енергията, се посочва в анализ на Райфайзенбанк.

Освен Китай, паричната политика на САЩ и очакваното покачване на лихвите, което ще доведе до засилване на щатския долар, са основните притеснителни фактори за развиващите се пазари. Но и това би оказало ограничен негативен ефект върху страните от Централна и Югоизточна Европа, тъй като регионът е силно обвързан с еврото и само няколко източноевропейски компании се финансират в щатски долари.

„Като цяло нашите предвиждания за БВП през 2016 г. от 3.1% за региона на Централна Европа са малко под настоящите прогнози за растеж за 2015 г. от 3.6 %. Все пак, в Югоизточна Европа, очакваме растеж на БВП с 0.4 процентни пункта през 2016 г. до 2.8 %,  поради на тенденцията на възстановяване в Хърватия и Сърбия. Двете държави продължават по пътя на излизане от рецесия. За Сърбия очакванията ни са през следващата година да отбележи ръст на БВП до 2.5%, на фона на нулев растеж през тази година. Хърватия би трябвало да успее да удвои настоящия растеж от 0.5 % до 1.0% през 2016 г. Румъния остава двигателя на растежа в региона със стабилен ръст от 3.5 %“, заяви Петер Брециншек, ръководител на Райфайзен Рисърч, поделение на Райфайзен Банк Интернешънъл АГ (РБИ), в последното издание на „Стратегии за Централна и Източна Европа” за четвъртото тримесечие на 2015 г.

България се възползва от подобрените икономически условия

Местните избори през октомври вероятно ще потвърдят настоящото политическо представителство в страната, в резултат на което се очаква правителството да остане стабилно в средносрочна перспектива. Външната среда обаче продължава да се усложнява. Военните конфликти в Украйна и Близкия Изток, икономическите сътресения в Гърция и политическата нестабилност в Турция се допълват от засилваща се бежанска вълна към съседните Македония и Сърбия. Въпреки тази турбулентна среда, реалният растеж на БВП през второто тримесечие нарасна с 2.4% на годишна база, което надхвърли очакванията.

Според икономическия анализатор Емил Калчев и през второто тримесечие на 2015 г. външното търсене изигра ролята на важен мотор на икономическия растеж. Експортът допринесе с 3.6 пр.п. за динамиката на БВП, а  вътрешното търсене - с 1.3 пр.п. От страна на вътрешното търсене положителен принос реализираха както брутните инвестиции (с 0.8 пр.п.), така и крайното потребление (0.4 пр.п.). От компонентите на БВП износът нарасна с 5.3%, а вносът - с 3.5%, което бе над нивата на прираст и на експорта, и на импорта от второто тримесечие на 2014 г., следствие от слабото евро. От своя страна инвестициите се увеличиха с 3.6%, а потреблението - с 0.6%.    

Ниските цени на петрола, слабото евро, по-ниските лихви и по-бързото възстановяване на еврозоната в по-голяма степен ще стимулират износа отколкото вноса, вследствие на което нетният износ ще подкрепя динамиката на БВП и през четвъртото тримесечие на годината (2.0% очакван реален растеж на БВП през 2015 г.). От друга страна, подобреният капацитет за усвояване на еврофондове и по-ниските лихви по бизнес кредитите ще насърчават инвестициите през четвъртото тримесечие на 2015 г. и първото тримесечие на 2016 г., докато крайното потребление слабо ще се повишава. Подобряването на пазара на труда (9.9 % безработица в края на второто тримесечие) и на публичните финанси (1.5 млрд. лв. бюджетен излишък през юли) също ще продължи с умерен темп до края на годината и през първата половина на 2016 г., отразявайки положителната динамика на БВП.