"Внасям в Министерския съвет (МС) проекторешение за спирането на участието на България в АСТА. Това означава, че страната ни няма да предприема никакви действия като внасяне на споразумението за ратификация, докато не стане ясна позицията на останалите страни-членки на ЕС". Това обяви на пресконференция днес министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Предложението ще бъде внесено утре за разглеждане в МС.
"За всички сега е по-удобна позата на обвинители, забравили предишното си битие, които сега тичат пред вятъра в опит да извлекат политически дивиденти и да се представят като борци за граждански права. Не очаквам никой да поеме вината за АСТА, затова сега аз заявявам, че поемам вината", подчерта Трайков. Той призна, че е подценил въпроса.
Предложение е съгласувано с премиера. Борисов ще има задачата да защити в Брюксел българската позиция. Трайков завърши: "Хората явно не вярват на политическата класа и затова смятам, че е по-добре да направим тази крачка".
От разпространената от МИЕТ информация става, ясно, че според министъра "дори намеците, че един подобен международен документ може да се окаже трамплин за полицейщина, вредят на България, на доброто име, на гражданското общество и дават лоша оценка за политическата система у нас". Той допълва, че страната ни се е съгласила набързо със споразумението, а преговорите са започнали още през 2006 година.
В края на месец януари стана ясно, че българският посланик в Япония е подписал ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement или Търговско споразумение за борба с фалшифицирането). Това действие беше посрещнато с широка вълна на недоволство у нас. Голяма част от него беше насочена срещу министър Трайчо Трайков, който внесъл документа по време на едно от заседанията на правителството миналата година. От своя страна началникът на сектор "Компютърни престъпления" в ГДБОП Явор Колев обяви своята подкрепа за споразумението и обясни, че то няма да доведе до цензура в интернет.
Междувременно голяма част от лидерите на опозиционните партии се обявиха за това документът да не бъде ратифициран от НС и премиерът Бойко Борисов да оттегли подкрепата си за него. Повече за различните мнения по казуса може да прочетете тук. Докато течаха споровете в публичното пространство, в социалната мрежа Facebook се появиха няколко групи, насочени срещу споразумението. В крайна сметка позицията на управляващата партия се смекчи и през миналата седмица стана ясно, че следенето в интернет може и да не се случи.
В 18 града в България в събота се проведоха протести срещу търговското споразумение. Около 10-12 хил. души протестираха в цялата страна по данни на организаторите. Сред лозунгите в София бяха: "Не на ACTA", "И преди, и сега интернет е свобода", "Стоп АCТА", "Спрете ACTA или ние ще я спрем". Дни преди протеста един от организаторите на недоволството в София Искрен Игнатов даде специално интервю за Econ.bg. Какво ни каза той може да прочетете тук.
Вчера пък международната група Anonymous създаде оживление в интернет пространството със своето обръщение-ултиматум към българското правителство. То беше публикувано в сайта за видеосподеляне YouTube и съдържаше призива: "Даваме ви възможност да се откажете от ACTA мирно, с официално изявление. Съветът ни е – не пропускайте тази възможност и не си играйте с късмета си". Няколко дни по-рано Anonymous хакнаха сайта на ПРОФОН - организацията, която отговаря за събирането, разпределянето и изплащането възнаграждения за артистите - изпълнители и музикални продуценти. Причина за това беше, че организацията, заедно с още 12 сдружения, подписа отворено писмо в подкрепа на ACTA. Повече за Anonymous може да прочетете тук.
