България ще има съществен принос в реалното "отпушване" на Южния газов коридор, който трябва да пренася газ от Каспийско море до Европа и да диверсифицира доставките на природен газ за ЕС. Това заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков по време на 22-та среща на Конференцията на Енергийната харта, която се провежда в София.

В зависимост от постигнатите договорености, изграждането на Южния газов коридор може да започне сравнително бързо. В рамките на една година е възможно да започне реалното строителство на газовата връзка България-Турция, която е част от коридора, обясни Трайков.

Той припомни, че работата по другата интерконекторна връзка - България-Гърция, е напреднала. Вече се провежда проектиране на трасето, прави се оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), както и подготовка за доставка на тръби. Реалната работа по строителството на връзката ще започне през 2013 г.

Именно тази връзка ще бъде и първата изградена инфраструктурна част от Южния газов коридор, чиято основна цел от българска гледна точка е в периода до 2020 г. у нас да няма доставчик, който да държи повече от 50% от газовия пазар.

Южният газов коридор е една от важните теми по време на срещата на Конференцията на Енергийната харта. Трайков призова присъстващите представители на 51 страни за действия в посока на по-бързото изграждане на коридора, част от който е и проектът "Набуко".

По време на събитието днес министърът коментира и друга гореща енергийна тема - АЕЦ "Белене". Той обясни, че все още не са му предоставени резултатите от анализа на консултанта по проекта - английската банка HSBC. Задачата пред HSBC е да представи сценарии, описващи при какви условия проектът би имал смисъл - това е едната стъпка. Другата, която върви паралелно, е договаряне с всички ангажирани страни, че приемат тези условия, стана ясно от думите на министъра.

Относно спорния проект министър Трайков заяви: "Не виждам защо трябва да се водят предварителни дискусии, защото там нищо не е договорено, докато всичко не е договорено, а всичко в никакъв случай не е договорено."

Министърът на икономиката посочи също, че България ще поиска още средства от Европейския съюз (ЕС) като компенсации за затварянето на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй". Припомняме ви, преди дни Европейската комисия (ЕК) предложи да осигури допълнителна помощ от ЕС в размер на 500 млн. евро с цел да компенсира спирането на атомните електроцентрали в България, Литва и Словакия. Предложението предвиждаше за България допълнителни 185 млн. евро до 2020 г. В момента обаче трите страни изготвят обща позиция, чрез която ще поискат от ЕК да им бъдат отпуснати още около 200 млн. евро компенсации, стана ясно от думите на министъра.

На въпрос какво е енергийното бъдеще на страната ни, Трайков заяви, че бъдещето е в свободните пазари, в енергийната ефективност, конкуренцията, пълноценното използване на ресурсите - вносни и местни. Това са и основните цели на стратегията на България по плана 20/20/20.

Договорът за Енергийната харта е подписан от 51 страни през 1991 г. Повечето от тях са ратифицирали хартата, целта на която е да създаде многостранна платформа за установяване на правилата за развитие на енергийния пазар, с фокус върху енергийната сигурност. В Енергийната харта участват страни от няколко континента, включително и Австралия. Сред тези, които са подписали хартата и след това са я ратифицирали, са страните от Европейския съюз и бившите Съветски републики - Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан. Русия също е подписала хартата през 1994 година, но така и не я ратифицира. По време на газовия конфликт с Украйна през 2009 г. дори застана срещу договора.

Министър Трайков отказа коментар по отношение на стачките в страната и отражението, което те ще окажат върху икономиката ни. Той призова журналистите да потърсят за това ресорните министри.