Българският бизнес е спокоен за своите интереси в Сърбия. Това беше общо споделеното становище, изказано от водещи български компании, които трайно са се позиционирали на сръбския пазар. Представители на над 30 български фирми, сред които "Интъртръст холдинг", "Приста ойл", "Монбат", "Делта Ком холдинг", "Техномаркет" и "Синергон холдинг", дискутираха ситуацията на сръбския пазар след признаването на независимостта на Косово от българската държава. На срещата присъстваха временно изпълняващият длъжността посланик на Сърбия у нас Деян Хинич и заместник-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев.


На снимката (отляво надясно): Деян Хинич, временно изпълняващ длъжността посланик на Сърбия у нас, Явор Куюмджиев, заместник-министър на икономиката и енергетиката, Георги Коритаров, журналист и модератор на срещата

Идеята за провеждането на срещата беше на бизнесмена Христо Ковачки, който е един от най-крупните български инвеститори в западната ни съседка. Беше отчетено, че идеята на бизнесмена създава добри предпоставки за развитието на двустранните бизнес отношения.

Участниците във форума подписаха декларация, с която инициират създаването на Българо-сръбски икономически форум, в който да участват фирми и кметове на общини от двете страни. Подписа си под документа поставиха и няколко бизнесмени от западната ни съседка.

Целта на форума е не просто да подпомогне икономическото сътрудничество между двете страни, а да подскаже, че изградените бизнес връзки могат да съществуват, независимо от обтегнатата политическа обстановка след признаването на Косово от страната ни.

Форумът ще се стреми да се превърне в мост на партньорство, който да подпомогне отношенията между икономическите субекти в двете страни, заявиха инициаторите на новата бизнес структура.

Очаква се форумът да бъде регистриран в съда у нас и в Сърбия до 3-4 седмици. Предвиждат се организационни срещи, в които освен фирми, да участват и първите мъже на двете страни. За целта ще бъде сформиран организационен комитет за предстоящите инициативи на форума. За председател на комитета е избран журналистът и политически анализатор Георги Коритаров.

Сърбия няма да се затваря за българския бизнес и ще продължава да подкрепя, както досега, добрите инвестиционни отношения с България, категоричен беше временно изпълняващият длъжността посланик на Сърбия у нас Деян Хинич.
Той сподели, че решението да признаем независимостта на Косово е нанесло тежък и неочакван удар за Сърбия. Сръбската общественост много съжалява, че България е направила този избор, добави дипломатът.

Деян Хинич подчерта, че Белград се е надявал София да не приеме независимостта по редица причини. Като основни причини той изтъкна зачитането на международното право, съседските интереси, които са твърде преплетени, и липсата на единна позиция на Европейския съюз по признаването на Косово.
Хинич изтъкна още, че години наред България и Сърбия са имали много добри отношения, имало е отлична база, която е създавала предпоставки за развитие на двустранните контакти в различни сфери. Сега е трудно да се определи по какъв начин ще се развият отношенията между двете страни. Едно е обаче сигурно – атмосферата вече не е същата както преди, подчерта Хинич.

През 2007 г. общият търговски обмен между България и Сърбия възлиза на 800 млн. евро. За последните две години стандартният обем инвестиции с български произход, който се регистрира в Сърбия, е над 100 милиона долара, съобщи зам.-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев. Той допълни, че според данни на Сръбската народна банка българският бизнес заема 12-о място по инвестиции в западната ни съседка.

Куюмджиев подчерта, че в последно време е нараснал интересът на сръбския бизнес към инвеститори и партньори в областта на фармацевтиката, маслата и нефтопродуктите.

В дискусията се включи Павле Пашаилич, председател на Управителния съвет на сръбската фабрика за стъкло "Парачин", приватизирана от плевенската стъкларска фирма "Рубин" март 2007 година. Той изтъкна, че ангажиментът, който е бил поет от нашата компания, е за 5 години да бъдат инвестирани 25 милиона евро, като само през първата година инвестициите е трябвало да бъдат 7,5 милиона евро. Резултатите показват, че през първата година са инвестирани 8,5 милиона евро, а общата инвестиция възлиза на 35 милиона евро, и то не за 5, а за 3 години.
Чрез тази приватизация сръбската фабрика ще учетвори своята продукция, заяви Пашаилич и допълни, че в момента в нея работят 1800 души.

Позиция в срещата изказа и кметът на Кюстендил Петър Паунов, според когото на бизнеса "за пореден път му се налага да лекува раните, отворени от действията на политиците".

Не съм изненадан от факта, че българският бизнес заявява, че няма опасения за контактите си в Сърбия, каза за Econ.bg след срещата Георги Коритаров. Той допълни, че според него не е било необходимо държавата да се допитва до бизнеса, преди да вземе решение за признаването на Косово. Коритаров допълни, че е имало достатъчно време преди държавата да признае Косово и ако бизнесът е искал да дискутира този въпрос с нея, е можел да се самоорганизира по модела на учредения днес форум и да го направи.