Българското месо се превръща в дефицитна стока за месопреработвателите. По данни на Министерството на земеделието и храните общото потребление на свинско е 160 000 тона годишно. Близо 70 на сто от тях идват от чужбина замразено или охладено.

Според експертите на аграрното ведомство през последната година има тенденция на задържане на броя на животните и за дефицит трудно може да се говори.

Според фермерите обаче българското животновъдство загива. Те настояват за промяна в селскостопанската политика на държавата, така че да се стимулира отрасълът, съобщи в. "Янтра Днес".

Фермерите настояват още секторът да бъде признат за уязвим на климатичните промени. За пример дават Франция, която е пренасочила 130 млн. евро от директните плащания към животновъдството.

"Когато цените на фуража падат, всички се втурват да гледат прасета. После пазарът се насища, а потреблението намалява. Цените на храната се вдигат и започва масовото клане на свинете майки. После се случва добра година и отново нараства броят на прасетата. Така циклично през годините се развива свиневъдството у нас и ако не си месопроизводител, си принуден да търсиш по европейските борси замразено с по-ниска хранителна стойност, за да правиш колбаси и кайма", обяснява управителят на фирма "Чех" Йосиф Новосад.

След 60-те години в България има постоянен дефицит на свинско и телешко, твърдят от Асоциацията на месопреработвателите.

"Част от производителите са затворили цикъла и си отглеждат животните сами. Това също не е спасение. Отглеждаме към 5000 прасета и около 2000 крави и телета и пак купуваме месо. В момента в производството ползваме 66 % месо от български производители, останалата една трета внасяме от Европа откъдето успеем да намерим по-ниски цени, каза Новосад.

Заради всеобщия недостиг на телешко и говеждо месо в световен и европейски мащаб цената му непрекъснато нараства. За половин година цената е скочила с 20-­30%.

През последните три месеца свинското на борсови цени е поскъпнало с 8 до 10%. Рекордът е за сланината задължителна съставка за колбасите и каймата. Само за 40 дена тя поскъпна от 1,20 лева за килограм без ДДС до 2,50 лева, посочи Новосад.
Засега той се въздържа от прогнози за поскъпване на колбасите при непрекъснтия растеж на цените на суровините.

Журналистическа проверка в търговската мрежа във Велико Търново показа, че за по-малко от седмица различни разфасовки салами и кренвирши са поскъпнали с между 2 и 5 на сто.

Българинът не е спрял да купува, но е намалил количествата, твърдят магазинерите. Според месопреработвателите продуктите "Стара планина" вече са паднали до едва 1­2 на сто от общото им производство.