165-те милиона работещи хора в еврозоната наблюдават как заплатите им изостават от инфлацията за трета поредна година, въпреки че компаниите постигат печалби, като повишават цените по-бързо от ръста на разходите им.

Сега рекордно високата заетост и повсеместният недостиг на работна ръка дава на служителите рядка възможност и може да им помогне да възвърнат част от изгубената си покупателна способност в последните години. Макар че централните банкери може да им симпатизират, това увеличава проблемите им.

За служителите в 20-те страни, които споделят еврото, реалното възнаграждение на час намалява с над 7% от началото на 2021 г. Това, в съчетание с факта, че заетостта е рекордно висока – 3,6 млн. души над връхната точка отпреди пандемията, им дава стабилни основания да настояват за повишаване на заплатите.

Но бързият ръст на заплатите ще навреди на усилията на Европейската централна банка да върне инфлацията към целта от 2% и може да я принуди да задържи лихвите високи за по-дълго време.

Исканията на профсъюзите за компенсации заради последиците от инфлацията в миналото се приемат с особено безпокойство от ръководителите на централните банки, защото т. нар. ретроспективно определяне на заплати обикновено води до по-висока инфлация в по-дългосрочен план.

Макар че спиралата заплати-цени, от която всички се страхуват, не е налице, тъй като инфлацията продължава да се забавя, ръстът на цените се очаква да е по-траен.