Бюджетният дефицит през 2017 г. ще намалее до 0,9%. Това предвижда средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г., приета на заседанието на кабинета. Минстрите одобриха и актуализация на Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2012-2014 г.

Заложената фискална позиция за периода 2015-2017 г. е дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) в размер на 1,5% от БВП за 2015 г., 1,1% от БВП за 2016 г. и 0,9% от БВП за 2017 г. Общото ниво на приходите по КФП за периода 2015-2017 г. се предвижда да бъде в рамките на 37-38% от БВП, като разходите по КФП за 2015 г. са на ниво от 39,6% от БВП, а за 2016 г. и 2017 г. са съответно 38,3% от БВП и 37,9% от БВП с цел осигуряване на постепенно намаляване на дефицита в средносрочен план.

Целта на средносрочната бюджетна прогноза е да представи визията на правителството за финансово обезпечаване постигането на основните цели и изпълнението на мерките, заложени в програмата „Държавност, развитие, справедливост – икономически и социални приоритети на правителството на Република България”.

Придържайки се към националните приоритети от правителствената програма, прогнозата осигурява условия за постигане на дългосрочен икономически растеж, като политиката на правителството ще продължи да бъде насочена към подобряване на бизнес средата, повишаване на заетостта, ограничаване на безработицата и намаляване на административната тежест.

Разработената бюджетна прогноза съдържа допусканията за развитието на националната и световната икономика, включително макроикономически сценарии, описание на приоритетите на политиките на правителството, информация за последната отчетна година, за текущата година и прогнозата за основни бюджетни показатели за следващите три години. Определят се и таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години.

През периода 2015-2017 г. данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж и повишаването на фискалната устойчивост в дългосрочен план.

Осигурителната политика предвижда запазване на размера на вноските за социално и здравно осигуряване. Размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица се предвижда да бъде съответно 2600 лв. за 2015 г., 2800 лв. за 2016 г. и 3000 лв. за 2017 г. Приоритет на социалната политика през следващите три години е повишаване на жизненото равнище на населението. По отношение на мерките на пазара на труда ще продължат да действат активното подпомагане за намирането на работа, особено на групите в неравностойно положение. Ще продължи действието и на европрограмата „Гаранция за младежта” и съответно подпомагане наемането на младежи, завършили наскоро университет и без практически опит. По отношение на пенсионната политика ще продължи осъвременяването на пенсиите чрез прилагането на „швейцарското правило”. В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г. се предвижда заделянето на резерв за социални мерки в размер на 100 млн. лв. за обезпечаване на допълнителни великденски и коледни добавки към пенсиите.

В периода 2015-2017 г. средствата от ЕС ще продължат да подкрепят развитието на ключови национални политики. За тяхното реализиране от съществено значение е оптималното усвояване на европейските средства, за да се финансират програми от сектори с пряк ефект върху растежа, заетостта, доходите, конкурентоспособността и публичната инфраструктура.

С одобряването на средносрочната бюджетна прогноза приключва и първият етап от бюджетната процедура за 2015 г., чиято основна задача е да създаде добра организация и необходимата координация между отделните разпоредители с бюджет в процеса на бюджетно планиране и съставяне на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет за 2015 г.

Годишната актуализация на Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2012-2014 г. прави преглед на постигнатите резултати в областта на политиката за управление на суверенните задължения през 2013 г. Документът извежда и основните рискове, които следва да се имат предвид при определянето на основните насоки и приоритетните направления в областта на дълговата политика до края на действието на стратегията. Основната цел, залегнала в Стратегията за управление на държавния дълг, както и формулираните в нея подцели, остават в сила и непроменени. Те са осигуряване на необходимите средства за финансиране на държавния бюджет и рефинансиране на дълга в обращение при оптимални цена и степен на риск.