Участието на биологични производители в промоционални програми на Европейския съюз и в обществени поръчки, както и новостите в данъчното законодателство обсъдиха биологичните посланици на страните членки в Брюксел вчера. България беше представлявана от ресорния заместник-министър и български биопосланик Георги Събев.
Промоционалните програми дават възможност на производители в ЕС да увеличат и подобрят видимостта си както в рамките на Съюза, така и в страни извън него. Бюджетът за такива дейности на ЕС за 2022 г. е в размер на 175 млн. евро, като за биопродукти общият ресурс за финансова подкрепа е 50 млн. евро. Одобрените проекти в сектора са 13, а общата стойност на заявените суми по тях е далеч по-малка от предвидения бюджет от 50 млн. евро за биопродукти.
„Притеснително е, че остава неусвоен ресурс, защото това означава, че или правилата не са добре приложими за биосектора, или до производителите не достига информация за тези промоционални възможности”, коментира сред колегите си заместник-министър Георги Събев.
Друга възможност, която беше представена от представители на Европейската комисия на биологичните посланици беше обособено данъчно облагане за биологични продукти. „Европейското законодателство позволява това за определени видове стоки, включително хранителни, да се залага обособен ДДС. Нито една държава членка обаче не използва тази възможност. Нидерландия води начални дискусии за въвеждането на обособен ДДС за биоплодове и зеленчуци, но и там идеята е на много ранен етап”, сподели след срещата Георги Събев.
Важна тема от срещата на биологичните посланици беше и бъдещето на сектора в контекста на Общата селскостопанска политика. Почти всички стратегически планове на държавите членки вече са одобрени, а те имат задължителни зелени цели, включително и насочени към увеличаване на биологичното земеделие и по-конкретно био сертифицираните площи.
„От съпоставка между стратегическите планове на 18 държави членки, която представи Европейската комисия, става ясно, че само България, Естония и Португалия предоставят подпомагане едновременно за преход и за поддръжка на биологично земеделие и чрез еко-схеми, от интервенциите „директни плащания”, и чрез интервенции от еквивалента на Програмата за развитие на селските райони в новия Стратегически план. На територията на другите страни възможностите са по-ограничителни”, обобщи Събев.
По време на срещата бяха представени юридически аспекти за включването на биологични продукти в обществените поръчки. Макар това да се разглежда като вариант за увеличаване на търсенето на биологични продукти, ЕК не планува да предлага минимален процент за държавите членки. Добрата новина за биосектора обаче е, че задаване на критерии продуктите да са биологични, не създава правна пречка, за разлика от други критерии за произход, за които има тълкувания, че противоречат на принципа за свободно движение на стоки в ЕС. Експерт от Дания сподели, че включването на биохраните в обществените поръчки е едно възможно решение, но то не е достатъчно. Необходимо е да има последователна политика, активен и структуриран Био НПО сектор с капацитет и да се прилагат актуални пазарни мерки.
