В едно от последните си интервюта приживе академик Вера Мутафчиева беше казала: "Когато си отида, не ме търсете "там". Моето желание е прахът ми да бъде пръснат във водите на Бяло море".

Тези думи олицетворяват целия сложен и драматичен живот на един от най-големите ни историци и писатели в най-новата история на България.

Стотици хора дойдоха да се простят с нея на панихидата в храма "Св. Седмочисленици" в София, съобщи БГНЕС. Нарушавайки, както винаги е правила и в живота си, правилата, така и в последния си път Вера Мутафчиева е избрала да бъде в покрит ковчег, а поставеният портрет беше толкова характерен за нея - с иронична усмивка и цигара в ръка. Сред близките й беше и брат й, знаменитият френски учен, професорът по химия Боян Мутафчиев, пристигнал от Париж, за да я изпрати. В църквата присъстваха поколения историци и литератори, държавници, нейни почитатели и много приятели. Сред тях бяха бившият президент Желю Желев, сегашният държавен глава Георги Първанов и министърът на образованието и науката Даниел Вълчев.

Президентът Първанов чинно изчака реда си, за да постави цветя на ковчега в знак на почит към Вера Мутафчиева и да изрази съболезнования на семейството й. На излизане от църквата "Св. Седмочисленици" той каза, че загубата е голяма и че си отиде от нашия свят не само един забележителен историк и писател, но и народопсихолог. Тя беше и изключително почтен човек, подчерта Първанов. Сред смълчаните и много тъжни хора в "Св. Седмочисленици" и след траурната церемония в храма остана и болката от загубата на много близък човек, не само за тези, които лично са се познавали или са били близки с нея. Тази мъка е и за непознавалите я но прочели книгите й - художествени или научни и са разбрали и усетили, че живеят във времето, в което е живяла и творила Вера Мутафчиева. Тя за света беше и световен учен и един от най-превежданите български автори. Всичко това напомня една макар и друга история - когато в годините на мракобесие в Съветския съюз близка приятелка на голямата руска поетеса вече възрастна Анна Ахматова в тогавашния Ленинград споделя: "Ние пътувахме в трамвая и аз си мислех, че хората около нас не подозират какво им се случва - те пътуват в един трамвай, те седят до Анна Ахматова." Така на много от нас съдбата даде този дар - да познават, да общуват и живеят в един град с Вера Мутафчиева.

Тя е родена на 28 март 1929 г. в София. Завършва история. В литературата дебютира в началото на 60-те години с исторически очерци за епохата на османското владичество. Днес зад гърба й са повече от 30 книги, претърпели многобройни издания в България и преводи на десетки езици в чужбина. Творби като "Случаят Джем" и "Летопис на смутното време" отдавна са обявени за класика. Последен изпод перото на писателката излезе четвъртият том "Не/бивалици" от публицистичната поредица "Бивалици". Тя е историк - османист, член на Българската академия на науките и академик. Дъщеря е на забележителния български историк Петър Мутафчиев. Неговите корени са от Боженци и Вера Мутафчиева обожаваше това място в сърцето на България. Тя винаги пишеше и говореше за невероятната си любов към морето от мига, в който го е видяла. Навярно и затова е това нейно последно и съкровено желание - да остане винаги с него.