На снимката: Строителната площадка на АЕЦ "Белене"

Избирайки пътя на ядрената енергетика чрез "АЕЦ Белене", българското правителство обвързва икономиката на страната с един високо рисков проект и лишава енергийния сектор от огромни парични средства, нужни за повишаването на ефективността на сега съществуващата енергосистема в България. Това е основната теза, която изразиха днес пред медиите представители на неправителствени организации, противници на кампанията на управляващата коалиция в полза на проекта "АЕЦ Белене". Според тях властите премълчават някои "неудобни" факти около цената на изграждането на новия АЕЦ, "европейската подкрепа” за проекта и реалната рентабилност на бъдещата централа. На пресконференцията присъстваха Ян Хаверкамп, енергиен експерт на "Грийнпийс” за Европа, и Албена Симеонов и Петко Ковачев от страна на Национална коалиция "АЕЦ БелеНе”.

В началото от неправителствените организации съобщиха, че тази сутрин (9.09.2008) са изпратили писмо до европейския комисар по въпросите на конкуренцията Нели Крус с настояване за разследване на липсата на тръжна процедура при бъдещото поделяне на близо 1 млрд. лева от компаниите подизпълнители на проекта за строителството на втора атомна електроцентрала. Освен този проблем, от коалицията " АЕЦ БелеНе!” ще настояват и за разглеждане на гаранциите, които българската държава е поела за изграждането на втората атомна централа. Петко Ковачев припомни, че миналата седмица покрай поредната „първа” копка на обекта, от НЕК са обявили, че искат още държавни гаранции (освен досегашните около 600 млн. евро).

На снимката: Петко Ковачев представя позицията на Национална коалиция "АЕЦ БелеНе” и показва багерчето-играчка, подарено от представителите й на премиера Станишев

От страна на „Грийнпийс”, Ян Хаверкамп изрази съмнения в цялостната енергийната политика на правителството на България. Според него тя трябва да е насочена към инвестиране в енергийната ефективност и развиване на възобновяеми енергийни източници. Именно там трябва да се бъдат насочени огромните капиталови ресурси, които ще бъдат ангажирани в проекта „АЕЦ Белене”, заяви той. В този смисъл Хаверкамп допълни още, че реалната стойност на централата изобщо няма да е 4 млрд. евро, както е по договор с „Атомстройекспорт”, а най-вероятно ще набъбне до близо 7 млрд. евро, каквато е и оценката на НЕК според думите му. Представителят на „Грийнпийс” коментира също, че широко анонсираната от премиера Станишев „подкрепа на Еврпейския съюз” за АЕЦ Белене е неистина, тъй като общността не може принципно да подкрепя ядрената енергетика, защото това е въпрос на национален суверенитет.

От Националната коалиция „АЕЦ БелеНе” също повдигнаха редица спорни въпроси около проекта за втора атомна електроцентрала, на които българските власти не са дали ясен отговор досега. На първо място това са опасенията, че площадката на бъдещия АЕЦ се намира в земетръсна зона, какъвто е целият Свищовски регион. На следващо място е опасението, че изграждането на ядрена централа ще означава унищожаване на селското стопанство в региона, заради лошия имидж, който ще придобият хранителните продуктите от околностите на атомната електроцентрала. От „АЕЦ БелеНе” също обясниха, че на практика проектът ще открие много малко работни места за българи, поради липсата на достатъчно образовани и специализирани кадри за изграждането на централа в страната. В този смисъл има планове да се доведат стотици работници от Русия, Китай и Виетнам.

На снимката: Представители на „АЕЦ БелеНе” и „Грийнпийс” протестират пред сградата на Министерския съвет