В условия на криза строителните предприемачи ще трябва да преразгледат плановете си за развитие, за да оцелеят. Тези, които разполагат и работят със собствено финансиране, ще завършат стартираните проекти и трудно ще отстъпят от постигнатите ценови нива. Най-силно промените ще повлияят на големите международни компании и инвестиционните фондове. Техните проекти най-често са мащабни, със сериозна и сложна за изграждане инфраструктура, което ги прави скъпи и неконкурентоспособни. Този тип инвеститори не са достатъчно гъвкави и в повечето случаи техните начинания попадат в списъка на отложените или замразени проекти.

„Очаквам големите проекти, които са обявени, но не са стартирали активно, да не започнат въобще. В същото време инвеститорите, които вече са започнали строителна дейност, ще пристъпят към предоговаряне на срокове и цени с подизпълнителите”, смята инж. Николай Пехливанов (на снимката вляво), Изпълнителен директор на ГрийнЛайф и предприемач на 2008 година. „Считам, че в настоящия момент при спад на цените на строителните материали, петрола и труда, себестойността на проектите може да бъде намалена до 15%. Това ще компенсира частично оскъпеното финансиране и ще позволи на сериозните предприемачи да завършат сравнително успешно своите стартирали проекти”, допълни той.

Според инж. Пехливанов за по-малките предприемачи сюжетът може да се развие в две направления – онези от тях, които са продали достатъчно добър процент на зелено и са вложили печалбата си в активи, ще се справят и няма да са склонни да отстъпят от цените на останалите им за продажба жилища още сравнително дълго. Другите, които нямат достатъчно сделки, няма да получат и банково финансиране, което ги обрича. Точно тук ще се появят и нелогично ниски цени – когато инвеститорите срещат сериозни проблеми с финансирането, което означава по-висок риск за купувачите да не получат имотите си в срок и автоматично – още по-слаби продажби и още по-сериозно затъване. За съжаление, който попадне в този омагьосан кръг, трудно ще излезе от него.

„Цената на земята беше достигнала нереално високи стойности поради активността на спекулантите в този сегмент. Според нашите наблюдения над 80% от сделките със земя през последните години бяха спекулативни. Бяхме принудени да плащаме за земята около 25% от стойността на кв.м. застроена площ, което ни поставяше в неизгодна позиция и направи част от проектите доста рисковани”, коментира Николай Пехливанов. „Днес земята може да се купи на 50% от първоначално обявената цена, защото спекулантите се изплашиха и искат бързо да затворят сделките, за да освободят парите си. Това и намалената цена на строителството означава, че проектите, в които влизаме днес, ще имат до 20% по-ниска себестойност от сегашните.”

В ситуация на криза, най-важното за предприемачите ще бъде да съхранят основния си предмет на дейност и да продължат да работят. Възможност това да се случи, предприемачите виждат в работата по по-малки проекти, където и рискът е по-малък. Друг вариант е да се пристъпи към поетапно реализиране на по-мащабните проекти, като етапите следват нивата на търсене в съответния сегмент. Това означава, че част от проектите ще бъдат редуцирани до оптималните за ситуацията мащаби, но това ще задържи инвеститорите им в играта.

Все по-често в градовете ще се появяват малките сгради, тип кооперации, които позабравихме през последните две години покрай активността при затворените комплекси. Търсенето на клиентите обаче значително се промени в резултат на новите икономически условия. Сделки се сключват на най-ниските и най-високите ценови нива, а затворените комплекси, планирани като дом за средностатистическите семейства остават на заден план. Животът в такъв тип среда е доста по-скъп, а при липсата на финансова сигурност, повечето клиенти бягат от допълнителни ангажименти. Друг сериозен проблем за големите жилищни комплекси е тяхната зависимост от реализирането на инфраструктурните проекти. За тяхното изграждане са нужни големи терени, каквито при високите цени на земята доскоро можеха да се закупят предимно в крайните райони на града. За съжаление плановете за подобряване на инфраструктурата на тези места си останаха на хартия или значително се забавиха, което направи комплексите неконкурентни в настъпилата нова икономическа ситуация.

Който успее да промени стратегията си навреме, има шанс да се измъкне без сериозни загуби, смята инж.Николай Пехливанов. Най-голям остава рискът за тези, които са вложили голям първоначален капитал, а са закъснели с реализирането на проектите си.