Биоземеделието може да се превърне в успешен бизнес за много предприемчиви хора у нас, а България да заеме експортна ниша като голям нетен износител на сертифицирани преработени биопродукти. За това обаче е нужна целенасочена държавна политика за сектора и повече стимули за стопаните като компенсация за рисковете, които поемат при преминаване от конвенционално към биологично земеделие.

От 30 години насам Австрия е нагледен пример за национална политика в подкрепа на биопроизвоизводителите. В резултат на това днес 30% от обработваемите й площи са органично сертифицирани, което я превърна в лидер по производство, преработка и нетен износ на биохрани. Добрият й опит последваха Швейцария, по-късно - Франция, Великобритания, Испания и други страни, а днес почти всички държави в ЕС прилагат биоземеделие. Заради по-голямото производство, в тези държави екологично чистите продукти са по джоба на средния европеец, а не са достъпни само за елитен кръг потребители, както е в България.

За сравнение средният дял на биосертифицираните площи за ЕС е 5,6%, докато у нас са само 1,3% или общо 40 480 хектара. Пазарът на биопродукти в Европа за 2012 г. се оценява на близо 22 млрд. евро, а у нас дори никой не води такава статистика, защото по това време сертифицираните площи бяха едва 0,3%. В ЕС действат близо 190 000 биоферми, докато у нас са малко над 2000, а още около 4000 са в преходен период за сертифициране до една-две години.

Очевидно интерес към биоземеделие в България има, след като броят на регистрираните оператори е нараснал 4 пъти в периода 2011-2013 г., а от 2006 г. насам - 10 пъти. Очакванията на сектора бяха Министерството на земеделието и храните (МЗХ) да прогнозира тази положителна тенденция в Националната стратегията за земеделието до 2020 г., в схемите за преразпределително плащане и в новите мерки в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., като заложи по-голям финансов ресурс от 400-те млн. Евро, заделени през изтеклия програмен период. За съжаление, биофермерите усвоиха едва 8 млн. Евро от тази сума. От Българска асоциация „Биопродукти“ посочват като основна причина за това голямата бюрокрация във фонд „Земеделие“ и отхвърлянето на 30% от подадените проекти, което е отказало голяма част от стопаните да кандидатстват за субсидиите.

Тези 400 млн. евро все пак бяха усвоени от страната, макар и по други зелени мерки. Служебното правителство договори с Еврокомисията през пролетта на миналата година неизползвания финансов ресурс дасе прехвърли от Първи стълб на подпомагане по ПРСР към Втори стълб по Схемата за директни плащания (СЕПП). Така поне парите бяха преведени за агроекология, сеитбооборот, за подпомагане на пасища и ливади в планински и неравностойни райони и др. 40 млн. евро от тези средства пък бяха прехвърлени със съгласието на биопроизводителите към бюджета на Гаранционния фонд за нисколихвено кредитиране на земеделието.

Вероятно това е причината в последния вариант на ПРСР, представен от МЗХ през март, да бъдат предвидени само 103 млн. евро финансова помощ по новата мярка „Биоземеделие“. Сумата е далеч по-малка от тази в досегашния програмен период, въпреки че биооператорите сега са много повече, а тепърва управляващите обещават да стимулират биоживотновъдството и биопреработвателната промишленост. От асоциацията предупредиха, че тези пари няма да стигнат не за 7, а дори за 2 години и обвиниха в демагогия ръководството на МЗХ, което само афиширало, че биоземеделието ще е приоритет за подпомагане през новия програмен период.

Стопаните бяха неприятно сюрпризирани и от новата Наредба №11 на МЗХ за регламентиране на преразпределителните плащания по СЕПП. Тя пък лиши от преки субсидии за 2014 г. 270 съществуващи биопроизводители с изтекли 5-годишни договори с фонд „Земеделие“ и още около 1000 новорегистрирани биостопанства в преходен период. Макар наредбата веднага да бе преправена и да удовлетвори групата стари биофермери, удължавайки договорите им с още 1 година, за големия брой начинаещи екостопанства нулевата година за подпомагане остана. Те ще получават директни помощи от 2015 г., от когато могат да кандидатстват и с проекти по биомярката в ПРСР.

Междувременно до 1 юни България трябва да изпрати в Брюксел готовия вариант на селската програма за окончателното й одобрение, за да могат поне някои от мерките да стартират през 2014 г. Преди два месеца зам.-министърът на земеделието Явор Гечев представи проекта на ПРСР като „работен вариант, който след широко обществено допитване ще бъде доизгладен“. Той обеща на производителите, че ще ги запознае с окончателната версия на оперативната програма, преди да я изпрати на ЕК за одобрение. Биофермерите продължават да се надяват, че МЗХ ще увеличи сумата за финансиране.

Защо биоземеделието трябва да бъде приоритет?

• Защото допринася за опазване на природата и човешкото здраве

Ако искаме да опазим природата за нас и за следващите поколения и да ядем естествена храна, а не продукти, „обогатени“ с химикали от цялата Менделеева таблица, държавата трябва да подпомага приоритетно биопроизводството за сметка на конвенционалното – нещо, което се прави в много европейски страни, коментират биопроизводители.

Те посочват, че разликата между съвременното и биологичното земеделие е огромна. Модерното селско стопанство е напълно механизирано и използва големи количества вредни за природата и човека изкуствени препарати за третиране на почвата и растителна защита. Това го превърна в един от големите индустриални замърсители на околната среда. Химикалите в почвата и растенията се прилагат масово в цял свят, за да стимулира растежа и увеличат добивите. Отделно използването на силни синтетични преапрати прави земеделското производство рентабилно и хранителните стоки – евтини. Същевременно с това обаче се нанасят трайни вреди върху природата – водата, въздуха, земята, горите, флората и фауната, а също и върху здравето на хората заради ежедневната консумация на продукти със съдържание на пестициди, нитрати, изкуствени хормони, ГМО и т.н.

• Защото изисква много повече труд и разходи

На другата крайност е сертифицираното биоземеделие, чиято основна цел е да щади природата от химически замърсители и да създава екологично чисти и здравословни храни за хората и животните. В органичното земеделие се прилагат стари и безвредни, но всъщото време по-трудоемки методи на производство. Абсолютно е забранено използването на синтетични торове и препарати, а само на органични продукти, които са и по-скъпи от химическите. Това води до избуяване на плевелите в нивите и необходимост от повече ръчен труд и разходи за работна ръка. И докато всичко това изисква по-сериозна организация на производството, повече време и средства, добивите от биопроизводството остават по-ниски, печалбата - по-малка, а цените на стоките – по-високи.

• Заради по-големите рискове и зависимост от земята

Биопроизводителят се нуждае в много по-голяма степен от собствена земя, отколкото конвенционалният земеделец. Имотът му трябва да е в екологично чист район, далече от индустриални предприятия, които замърсяват почвата, водата и въздуха. Най-добре е да обработва собствена земя, тъй като е обвързан с 5-годишен ангажимент да я поддържа в екологично състояние, за да получат и продуктите му биосертификат. Ако няма възможност да купи земя, трябва да наеме или да я вземе под аренда за срок не по-малък от 5-7 г.

Обект на биологично сертифициране е именно земята, за която фермерът се ангажира пред контролните органи да я поддържа в екологичен вид. Първите 2 години, когато производителят започне да стопанисва земята по правилата, са и най-тежки за него във финансово отношение. През този период той не може да продава продуктите си като биологични, защото се смята, че земята още не е изчистена от химикалите, използвани до тогава. По тази причина ЕС въведе компенсиращи плащания за биоземеделците, които в първите години са и най-големи.

• Защото има добри икономически перспективи у нас

Биоземеделието е перспективна ниша за българската икономика. Само с конвенционално зърнопроизводство малка страна като България, с производството на около 4 млн. тона зърно годишно, не може да се конкурира на световния пазар и остава зависима от външните фактори. Затова трябва да следваме опита на другите малки страни, Швейцария например – тя е разположена сред планини в които всекидневно вали, но това не и попречило на швейцарците да разработят печеливши бутикови производства като качествени шоколади, сирена на базата на биопродукти. По същия начин биоземеделието би могло да се превърне в бутиковия печеливш бизнес на българите. „България може да се прослави с вкусните си, качествени и здравословни биохрани и вина по цял свят“, е мнение, което вече се споделя и от бизнеса, и от политиците, и е изразявано неведнъж от представители на правителството.

• Защото страната има природни ресурси

Многократно са били изтъквани природните дадености на страната за развитие на биоземеделие като алтернативен поминък на населението в полупланиските, планински и високопланински райони, неговите възможности за трудова заетост, а от там и решаване на проблема с обезлюдяването на регионите. Агроминистърът Димитър Греков дори препоръча на тютюнопроизводителите от Югозападна и Южна България да се захванат с биоземеделие като алтернативен или съпътстващ поминък.

Истината е, че потенциалът на България в това отношение е голям заради многото запазени (за разлика от Европа) екологично чисти райони, незасегнати от индустриално замърсяване. Тежката ни индустрия на практика е почти закрита, което остави стотици хиляди хора и семействата им без работа, доходи и бъдеще. Сега е моментът този тежък социален проблем, довел и до демографска криза, да се превърне в предимство и да бъде решен.

• Защото ще създаде работа и ще спре обезлюдяването на селата

Биопроизводството се нуждае от много работна ръка и е в състояние да генерира трудова заетост, пък било то и сезонна. „Дори в най-бедните региони у нас обаче много трудно се намират работници, съгласни да работят на полето за по 20 лв. и храна“, каза Ели Илиева, биопроизводител и член на асоциацията. Социалното министерство също може да предложи мерки в помощ на биоземеделците, като им изпраща безработни хора по социални програми за временна трудова заетост на полето. Тази практика се прилага в много европейски страни и е известна като „Зелени работни места“. По време на земеделската кампания държавата изпраща на фермера безработни на социални помощи или наети по програми за временна заетост, през което време той им плаща надниците и храната, а държавата – само осигуровките. Така едновременно производителят законно си е осигурил работници, а държавата икономисва от разходите за социално осигуряване.

• Защото пазарът на биохрани се разраства

Нарастващият пазар на биохрани в света, в това число и в България, е много важен фактор за стимулиране на биологичното производство у нас. Доскоро вътрешното търсене на екологично чисти храни бе свито, а малкото специализирани магазини предлагат предимно вносни екохрани от ЕС и трети страни. 95% от нашите биопродукти отиват за износ като суровини, от което губят и производителите от ниската цена, и държавата от липсата на нетни приходи.

Биопреработвателната промишленост също се разширява, след като правителството прие промени в Наредбата за производството, преработката и търговията с храни, в това число и „био“, с които позволи на малките производители да оборудват на място домашни мандри, консервни и месопреработвателни цехове, без за тях да се прилагат най-строгите правила, изиквани от големите предприятия. По новата мярка „Материални инвестиции“ в ПРСР биоземеделците ще могат да разчитат на помощ за създаването на такива мини производствени обекти, което ще увеличи шансовете им да зареждат пазара с български готови и опаковани биохрани и да ги изнасят за по-голяма печалба.

Освен това в глобален план търсенето на естествени и качествени храни сред хората нараства и все повече може да се говори за мания по здравословното хранене и природосъобразния начин на живот. След десетилетия комерсиализиране на селското стопанство с всички негативи от това, включително и по отношение на качеството на храната, сега е налице положителна обратна тенденция - за връщане към естествените неща и природата, за опазването й за бъдещите поколения. Все повече хора са обхванати от манията по здравословното хранене, за което свидетелства и разрастващия се брой биомагазини у нас.

• Защото е сред важните приоритети на ЕС

От голяма важност е и фактът, че за първи път в историята си ЕС постави биоземеделието сред основните си приоритети в Общата селскостопанска политика (ОСП) 2014-2020 г. Европейският регламент в тази област бе приет още през 2007 г., а през 2009 г. влезе в сила. От 2012 г. се прилага и единната марка на ЕС за опакованите биопродукти - „Зелено листо“.

През новия програмен период ЕК изисква от страните-членки да приемат насърчителни мерки за дейностите, свързани с опазването на околната среда, като ги задължава да васочат 30% от ресурсите си за директни плащания по зелени мерки. Общата сума за България е около 10 млрд. лв., като над 3 млрд. от тях ще са за агроекология и биоземеделие. От правителството вече зависи как ще разпредели тези средства.

Само сертифицираните биопродукти в днешно време гарантират 100% на потребителите в ЕС, че стоката е екологично чиста и в нея не са вложени опасни за дравето алергенни химически субстанции, в това число и широко разпространените Е-та – овкусители, набухватели, оцветители, ароматизатори, поздладители и други подобрители.

Потребителското доверие към тези продукти идва от строгите изисквания за спазване на екоправилата от производителите, преработвателите и търговците на биохрани. Регламънтът изисква 3-4-степенен контрол по веригата. Фермерът у нас е проверяват през цялата година: от биосертифициращата го фирма, която му издава биосертификата за земята, взема ежеседмични проби от почвата, растенията, водата, препаратите и пр.; от контролиращият орган в МЗХ, който проверява системата му за вътрешен контрол; от фонд „Земеделие“. Преработвателните предприятия и търговските обекти пък се проверяват от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Отделно министерството проверява и контрола на сертифициращите фирми.

Трябва да се знае, че има много тежки санкции за биофермерите, които използват непозволени и вредни препарати, за да увеличат добивите си. Ако бъде хванат в злоупотреба, което няма как да се избегне при постоянните проби, рискуват да останат без сертификат и без право повече да произвеждат биопродукция, да върнат получените помощи от ЕС и да платят сериозна глоба.