Външният дълг на България може да стане неконтролируем, а обслужването му – невъзможно. Това заяви финансистът доц. Григор Сарийски на брифинг на Института за икономически изследвания на БАН по време на представяне на годишния им доклад за 2015 г. за икономическото развитие на България.

По думите му през последните години се увеличава дългът и фискалният резерв, но всичко това става за сметка на доходите и събираемостта на приходите.

„Къде отиват останалите пари - не се знае. В последно време теглим пари, които стоят като излишък и не се знае ясно за какво са те. През 2011 г. цената на финансиране ни държеше на 11-12 място в ЕС, сега сме след 20-то място, т.е. финансираме се на доста скъпа цена. Все още имаме ниска задлъжнялост- 26%, засега сме далеч от сценария за дългова спирала, но у нас съществува и феномена на прахосничество, по статистика на Световния икономически форум“, каза финансистът.

Според Сарийски, ако има нещо положително в банковия сектор през 2015 г., то е установеното доверие в местните банки, но нито бизнесът, нито населението са имали желание да теглят кредити.

По думите му гражданите, обаче, не са оптимистично настроено за бъдещето си и хората спестяват от разходи за образование, за здравеопазване, за пътувания и др.

Обемите по „нов бизнес” показват понижение също. Независимо, че кредитите намаляват, има увеличение на приходите на банките. Част от причината са големите такси за сметка на депозантите, а и те вече са си изработили достатъчно устойчива рамка, гъвкави са същевременно, за да си запазят високите печалби, поясни Сарийски.

По думите на доц. Виктор Йоцов външната среда за икономиката на България бе спокойна, мигрантският проблем също нямаше отражение върху икономическите показатели.

„Но се забави глобалният растеж на БВП, особено на развиващите се икономики, което дава отражение на търсенето на суровини и материали. Това, разбира се, дава отражение и у нас- ниски темпове, високи съпровождащи рискове, финансовият сектор все още не се е възстановил след кризата от 2008 г. и др.“, заяви Йоцов.

По думите му цените на някои основни стоки са повлияни от това, че страната ни е зависима от външните пазари - намаляват цените на енергоресурсите, цените на суровини падат в номинален размер. Това означава, че условията на търговията се влошават и външният сектор не може да бъде стимул за растеж в средносрочен и дългосрочен план, отбеляза той.

„Въпросът е не дали, а кога ЕЦБ ще промени политиката си, положението там е доста неустойчиво, защото част от страните-членки имат сериозен проблем с дълга. И евентуално покачване на лихвените проценти може да има тежко отражение върху тях“, посочи Йоцов.

Той посочи, че очаква външното търсене, ако не се забави, да бъде близко до сегашното, а финансовото министерство да спазва показателите за очертания в бюджета дефицит.

Положителното е, че през 2015 г. и вътрешните, и външни фактори действаха в една посока - надяваме се растежът да остане положителен, макар и нисък, отбеляза доц. Йоцов.

„Тази година ще станем свидетели на забавяне на темпа на растеж до 2%, заради бавното стартиране на европрограмите, за разлика от 2015 г., когато те допринесоха значително за неговия темп. През 2016 г. се очаква средногодишната инфлация да бъде нула. Възможно е да бъде и отрицателна, но трябва да се изчака резултата от летните месеци. А ниското търсене на кредити от страна на честния сектор и провеждащите се стрес тестове способстват също за намаляване на растежа“, подчерта Йоцов.

Той допълни, че дългосрочният проблем на износа е, че имаме пазари, но експортният ни потенциал е силно нарушен. Това означава, че не можем да разчитаме на външнотърговският сектор, информира БГНЕС. Растежът за 2015 г. се дължи на увеличение на приходите в хазната и на други фактори, слаб е приносът на сектор недвижими имоти.

„Имаме ръст на износа спрямо предходната година- рекорд от 29 млрд. евро, 7.6% е ръстът спрямо 2014 г. Стоките в структурата на износа са 76% - суровини и материали, особено цветните метали и руди, потребителски стоки и др., но те са с ниска добавена стойност. В структурата на услугите най-големият процент са да пътуванията на хората - 43%, транспорт, консултантски услуги и др. При вноса най-голям процент имат суровините и материалите - 37%, инвестиционните стоки - 27%, потребителските стоки -21% и др.“, отбеляза Недялко Недялков.