Автор: Рени Стефанова, в. "Форум"

Към днешна дата, а може би и открай време, българите условно могат да се разделят на две групи според хранителния им режим - едната е на принципа: „гладни лягаме, но си угаждаме”, а другата кара на „хляб и зъби”. Първата се пропива от глад, втората затлъстява от хляба. Дали дотам ни е довела финансовата криза, или това си е запазена марка на българина, е спорен въпрос.

Едно е сигурно - вече и насъщният единици могат да си позволят - баровската цена от 90 ст. за самун е убийствена за по-голямата част от населението.

Неотдавна „Форум” направи проучване, според което много хора купуват сух, бракуван хляб на половин цена в промишлени количества, уж за животните. Всъщност тъпчат фризерите и го консумират в съмнителен вид. Иначе и тук сме намерили чалъма да свържем двата края.

Ако надникнем в кухнята на първата група, ще намерим един изпразнен от финансовата криза хладилник, но бутилка алкохол има със сигурност.

Възрастовата граница на „угаждащите си” варира от 25 до 40 години, професионалната ориентация не е строго фиксирана. Ако се чудите кой пълни всеки петък и събота българските кръчми - това са хората от тази група - гладни лягат, ама си угаждат.

Няма какво да се лъжем. Плачем, че нямаме пари, но механите и ресторантите винаги са пълни и без предварителна резервация не можеш да се уредиш за маса.

В Русе само в централната градска част има десетина кръчми и два пъти повече барове, където се предлага само алкохол, няколко заведения - тип бистро, пет големи дискотеки и, да речем, още толкова клубове. Всеки петък и събота тези „оазиси” на забавлението са фрашкани с народ, притиснат от финансовата криза. И хич не си мислете, че заведенията се пълнят само от младежи.

Дали пък не излиза по-евтино да хапнеш и да пийнеш навън, вместо да си готвиш вкъщи. Ще дам само един пример - в известно бистро, намиращо се в кв. „Възраждане”, което не се слави с лукс, но е що-годе сносно, една зелена салата, без екстри от рода на краставичка или репичка, се хапва за скромната цена от 10 лв. Колко ли ще струва на центъра на Русе?… И все пак кръчмите са пълни. От личен опит мога да кажа, че една такава петъчна вечер, която започва с инвестиция в механата и завършва малко по-ларж в дискотеката, стъпва на 40 лв. - ако се ограничаваш, естествено, и ако си заситил глада само с шопската салата без основно ястие.

В русенските дискотеки една малка водка ти присяда на цена от 4 лв. И понеже сме във време на финансова криза, давим беднотията в голяма водка и сок за 12 лв.

Справка: преди влизането в ЕС същото количество се консумираше за сиромашките 2 лв. А в кръчмата ако си мезил постната салата с две ракии - ето ти ги 40 лв., и си ходи пеш, защото с поскъпването на горивата от центъра на Русе до най-близкия квартал таксиметровият апарат заковава на 5 лв. Тук пак искам да подчертая, че само най-пестеливите успяват да се вместят в тия 40-50 лв. Пропускам факта, че някои дискотеки те задължават да поръчаш цяла бутилка алкохол на масата - броиш 80 лв., но пък пиеш марково уиски - гладни лягаме, но си угаждаме. Удрям чертата - в криза средностатистическият българин харчи по 300 лв. на месец само за разпускане по кръчмите.

Да надникнем в кухнята на втората група българи, дето карат само на хляб.

Хладилникът: маргарин - за филийки, туршия от кисели курнишонки - за домашната ракия, и ако е щастливец - домашно сирене в малко бидонче със саламура. В тенджерата ври леща, утре - боб. Сланина също има, набляга се на хляба, че засища. Общо взето с такива продукти „чревоугодничи” тази социална прослойка. Не е здравословно, но пък кой ти мисли за здраве в днешните времена. Щом от министерството отпускат средно 30 ст. за закуската на децата ни, едва ли и бъдещото поколение ще се храни пълноценно. Учениците карат на мазни банички и милинки или пък филийка с лютеница.

Ето как по естествен път българинът затлъстява по време на криза. Докато в Щатите дебелеят от евтини полуфабрикати, ние трупаме килца от скъп хляб и от прасето на село.