От дълг към милостиня
Александър Дюма е писал за причините за икономическите кризи, Хемингуей - за взимането на решения в сферата на финансите, а Достоевски - за психологията на играчите на капиталовите пазари.
Econ.bg ще чете художествена литература от гледна точка на икономиста.
Шедьовърът "Старецът и морето" на Ърнест Хемингуей общо взето по никакъв начин не навява асоциация с финансите. Но да обърнем внимание на един диалог.
"А какво ако купим билет за лотарията... За два долара и петдесет. Но откъде да ги вземем?", пита старецът момчето.
Дреболия, казва той - винаги можеш да ги заемеш от някого.
Аз също мога да ги намеря, но не обичам да взимам заеми, отговаря старецът.
"Първо молиш за заем, после започваш да молиш за милостиня"!!!
Всъщност 2.5 долара и днес не са за подценяване, а трябва да се има предвид, че "Старецът и морето" е публикувана за първи път в далечната 1952 година, когато доходите са драстично по-ниски от днес.
Та 2.5 долара за онова време са си същинско "богатство" - тази сума и днес е по-голяма от индикатора за бедност. Според оценка на Световната банка от миналата година - беден е този, който живее с под 1.9 долара на ден.
Според психолозите, у хората с много ниски доходи се повишава апетитът към риск - удряш джакпота и всичко става ок. Нали за това изникват и финансовите пирамиди, в трудни моменти хората са готови на отчаяни постъпки. Принципно да се вземе заем не е някакъв проблем, от от задължнялостта пътят към милостинята е кратък.
Това е схема, по която се създават глобални финансови кризи.
Както през 2007 година в САЩ, когато гръмна ипотечния балон. Алчните банки раздаваха ипотечни кредити практически на всички - независимо от доходите им. Просто така беше изгодно за банкерите.
Когато някой затънеше с кредита, банката просто му взимаше жилището, а на фона на растящите цени на имотите - това си беше просто супер сделка.
Когато имотният балон спихна на банкерите им вършеха работа само платежоспособни клиенти.
А останалите останаха на улицата в опит да намерят социални жилища...
От дълг към милостиня, от алчност към бедност...
Основните герои в "Старецът и морето" са старият рибар Сантяго и момче на име Манолин. Двамата са добри приятели и често излизат в морето за риба. Момчето помага на стареца в живота и често двамата обсъждат бейзболните мачове. Единствената прехрана на Сантяго е риболовът, a парите, които ще получи, зависят само от слуката в морето. След като 84 дни старецът не е успял да улови нищо, той се решава да навлезе навътре в океана, където вярва, че ще има големи риби.
На 85-ия ден Сантяго приготвя рано сутринта скифа си и навлиза навътре в Гълфстрийм. Не след дълго на заложената примамка се хваща огромен марлин. Рибата завлича лодката навътре в океана, а старецът я задържа със сетни сили и очаква рибата да се измори и да излезе от дълбините.
Старецът удържа рибата 3 дни, като се храни със сурова риба, уловена от по-малките му въдици. На 3-тия ден рибата излиза на повърхността, като дава възможност на Сантяго да види големината ѝ. Марлинът започва да върти скифа в кръг, а старецът с почти свършили сили успява да я издърпа до лодката и да я умъртви с харпуна.
Сантяго завързва рибата до лодката и поема към брега. По пътя среща акула, която откъсва парче от марлина. Старецът я убива с харпуна си, но вече рибата кърви и остава диря, която привлича още акули. Той убива още няколко, но докато стигне до брега, от рибата е останал само огромният скелет.
Старецът се прибира изтощен, а на другия ден момчето го навестява и му съобщава, че са го търсили с хеликоптери. Другите рибари поднасят съболезнованията си, а повестта завършва с описание на Сантяго, който сънува африканския плаж и лъвове.
Следва Ерих Мария Ремарк и "Живот назаем".
