Парижки прокурор наскоро призова за повдигане на обвинения срещу бивш изпълнителен директор и шестима висши мениджъри на „Франс Телеком“ за тормоз на работното място. Препоръката е следствие от дълго разследване на самоубийствата на редица служители на компанията в периода 2005-2009 г., съобщава БГНЕС.

Прокурорът обвини управлението в умишлено „дестабилизиране“ на служителите и създаване на „стресиращ професионален климат“ чрез прилаганата от компанията стратегия на „психологически тормоз“. Всички отричат обвиненията и сега зависи от съдията да реши дали ще последва съвета на прокурора или ще прекрати делото. Ако разследването продължи, то ще бъде знаков наказателен процес с последици далече извън рамките само на една компания. Самоубийствата на работното място рязко се увеличиха в международен план, като нарастващ брой служители избират да отнемат живота си поради изключителен натиск на работното си място. Последните изследвания в САЩ, Австралия,

Япония, Южна Корея, Китай, Индия и Тайван сочат към рязко покачване на самоубийствата в контекста на генерализирано влошаване на условията на труд. Увеличаващите се самоубийства са част от дълбоките трансформации на работното място, които се случиха през последните 30 години.

Тези трансформации може би се коренят в политическия и икономически преход към глобализацията, което промени коренно начина, по който работим. В следвоенната ера на Форд в промишлеността (инициирана от американския производител на автомобили Хенри Форд), работните места като цяло осигуряват стабилност и ясно кариерно движение за мнозина, което позволява на хората да определят своята колективна идентичност и своето място в света.

Силни синдикати в големите промишлени сектори означаваше, че служителите могат да преговарят за своите права и условия на труд. Но днешното глобализирано работно място се характеризира с несигурността на работата, интензивен труд, принудителни преназначения, гъвкави договори, наблюдение на работниците и ограничена социална защита и представителство. Договори без работно време са новата норма за много хора например в сферата на хотелиерството и здравната индустрия. Сега не е достатъчно просто да работим усилено. По думите на марксисткия теоретик Франко Берарди "душата е в състояние да работи" и работниците трябва да се отдадат изцяло на нуждите на компанията.

За икономиста Гай Стандинг неосигурените са новата социална класа на XXI век, сред чиито характеристики са липсата на сигурност на работното място и дори базисна стабилност. Работниците влизат и излизат от работи, които придават малко смисъл на живота им. Тази промяна има вредно въздействие върху опита в работата на много хора, със зачестяващи случаи на остър стрес, тревожност, нарушения на съня, изтощение и безнадеждност, в някои случаи и самоубийство.