На провелото се вчера заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) в Люксембург финансовите министри от Европейския съюз постигнаха съгласие по шестте законодателни предложения за укрепване на икономическото управление. На заседанието на ЕКОФИН България беше представлявана от заместник-министъра на финансите Боряна Пенчева.

Част от предложенията са насочени към укрепване на финансовата и макроикономическата стабилност на държавите от еврозоната, а останалите се отнасят до засилване на макроикономическия надзор с цел своевременно преодоляване на потенциални дисбаланси.

Предложенията предвиждат и санкции за държавите от еврозоната за прекомерна задлъжнялост и недисциплинирана фискална политика. На Европейския парламент се предлага да утвърди санкция по Пакта за стабилност и растеж в размер до 0.2% от БВП, която се предвижда да постъпва в Европейския стабилизационен механизъм. Депозитът, съответно глобата, за държавите от еврозоната за допуснати макроикономически дисбаланси се предлага да бъде 0.1% от БВП.

ЕКОФИН прие декларация, с която покани Европейската комисия да приключи възможно най-скоро дизайна на индикатори по механизма за ранно предупреждение за проследяване и корекция на макроикономическите дисбаланси. ЕК пое ангажимент и следва да отчете спецификата на „догонващите икономики", сред които е и България, при избора и икономическия прочит на индикаторите. Същата позиция бе устойчиво защитавана от България в хода на преговорите по досието.

На заседанието си Съветът утвърди специфичните препоръки за икономическите политики на държавите-членки на ЕС в рамките на първия Европейски семестър. Страната ни изрази удовлетворение от подхода на Европейската комисия, която отрази българските коментари и бележки по препоръките.

Министрите на финансите от ЕС постигнаха още съгласие по Договора за Европейския механизъм за стабилност - постоянният механизъм за подпомагане в еврозоната, който ще започне да функционира от средата на 2013 година и ще възлиза на 700 млрд. евро, съобщиха от Министерството на финансите.

В рамките на заседанието бе проведен ориентировъчен дебат по регламента за дериватите и пазарните инфраструктури. Досието се разглежда като приоритетно и с голяма политическа чувствителност, тъй като се регулира пазар с голям обем, който до момента не подлежи на надзор. По две от основните теми - обхватът на приложение на разпоредбите и правомощията на новосъздадения Европейски орган за ценни книжа (ЕSMA) по оторизацията и надзора над централните съконтрагенти (ССР), България заяви позицията си регламентът да се прилага само за извънборсовите (ОТС) деривати. България счита, че водещата роля по надзора следва да се запази на национално ниво.