Следващото правителство на Гърция може би държи коз на стойност около 400 млрд. евро, ако се вслуша в исканията на избирателите си за предоговаряне на спасителната помощ от Европейския съюз, коментира агенция „Блумбърг“.

Гръцките гласоподаватели настояват управляващите да предоговорят условията по спасителните пакети, които предизвикаха безпрецедентен режим на строги икономии от 2010 г. насам. Един от потенциалните министър-председатели – Алексис Ципрас, ръководител на лявата радикална партия СИРИЗА, заяви, че ще разтрогне споразумението за спасителната помощ.

Тъй като дължимата сума се равнява приблизително на размера на швейцарската икономика, ако държавата се откаже от договореностите, това ще се откаже пагубно за данъкоплатците.

Според икономиста Джон Уитакър Гърция има няколко силни карти, с които страната да принуди да не се изискват толкова големи рестриктивни мерки. „Всички се страхуват от това, Гърция да напусне еврозоната, тъй като ще загубят пари и политически капитал“, смята експертът.

Европейските правителсва наливаха средства в Гърция след първия спасителен пакет от април 2010 г. в опит страната да остане в еврозоната и защитят валутния съюз. След получаване на транш в размер на 7,5 млрд. евро през март тази година, Атина в момента дължи повече от 80 млрд. евро под формата на спасителни пакети.

Бордът на директорите на Европейския механизъм за финансова стабилност (ЕМФС) обяви, че държавата ще получи днес транш от 4,2 млрд. евро. Според фонда останалата част от 1 млрд евро (първоначално сумата трябваше да бъде 5,2 млрд. евро) няма да е необходима до юни.

Според анализатори държавата дължи над 400 млрд. евро (517 млрд. долара) на частни кредитори и организации като Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската централна банка (ЕЦБ). Около 252 млрд. евро се дължат на това, че официалните организации използваха своя статут, за да покрият загубите на обикновените кредитори, когато преди два месеца Гърция преструктурира дълга си.