Банковата ваканция в Гърция ще бъде удължена. Европейската централна банка (ЕЦБ) ще задържи помощта докато Атина не започне реформите, които кредиторите поискаха в замяна на отпускане на трети спасителен пакет, който се оценява на 86 млрд. евро. От тях 25 млрд. евро са предназначени за съживяване на банковия сектор в страната.

Гръцките банки са затворени от 28 юни, след като от декември до тогава бяха изтеглени над 40 млрд. евро. В момента позволената сума, която може да се изтегли от гръцките банки е 60 евро на ден.

Лидерите на еврозоната решиха на среща в Брюксел, че гръцкото правителство трябва да изпълни няколко ключови условия в рамките на няколко дни, за да получи третия спасителен пакет.

До 15 юли, сряда, правителството и парламентът в Атина трябва да " да превърнат в закони първия набор от мерки":

- Оптимизиране на системата на ДДС и разширяването на данъчната основа за увеличаване на приходите;

- Първоначални мерки за подобряване на дългосрочната устойчивост на пенсионната система като част от цялостна програма за реформа на пенсионната система;

- Гарантирането на пълна правна независимост на Elstat (Националната статистика на Гърция);

- Пълно прилагане на съответните разпоредби на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, по-специално чрез Фискален оперативен съвет, преди финализиране на Меморандума за разбирателство и въвеждане на автоматични съкращения на държавните разходите в случай на отклонения от амбициозните цели за "първичен бюджетен излишък", след като се поиска становище от Фискалния съвет и след като подлежи на предварително одобрение от Институциите (ЕК, ЕЦБ и МВФ);

Тези мерки са договорени изцяло в предварително споразумение с Институциите (ЕК, ЕЦБ и МВФ), припомнят от ЕС.

До 22-ри юли Атина трябва да изпълни още две условия, свързани с промени в законодателството:

- Приемането на Гражданско-процесуален кодекс, в който да се осъществи основен ремонт на процедурите и правилата за гражданското правосъдие и чрез който да може значително да се ускори съдебният процес и намаляване на разходите;

- Транспонирането на Директивата за възстановяване и оздравяване на банковите институции (BRRD) с подкрепа от Европейската комисия.

Веднага след юридическото изпълнение на първите четири посочени по-горе мерки, както и след утвърждаване на всички ангажименти, включени в този документ от гръцкия парламент и проверени от Институциите и от Еврогрупата, може да се вземе решение да се даде мандат на Институциите да преговарят за Меморандум за разбирателство.

"За да бъде основа за успешното приключване на Меморандума за разбирателство, гръцката офертата за мерки за реформа трябва да бъде сериозно засилена, за да се вземе предвид силно влошената икономическа и фискална позиция на страната през последната година. Гръцкото правителство трябва официално да се ангажира със засилване на неговите предложения в редица области, определени от Институциите, с ясен задоволителен график за законодателство и за неговото прилагане, включително и яснота за посоката на политиките в средносрочен план", е посочено в декларацията.

Какво се очаква още от Атина

Според лидерите на Еврозоната, гръцките власти се нуждаят най-вече от:

- Провеждането на амбициозни пенсионни реформи и специфични политики, които напълно да компенсират фискалния ефект от решението на Конституционния съд на Гърция относно пенсионната реформа от 2012 година и да се приложи клаузата за нулев дефицит или за взаимно приемливи алтернативни мерки в сила от октомври 2015 година;

- Да приемат по-амбициозни реформи на производствените пазари с ясен график за изпълнение на всички инструменти и препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР);

- По отношение на енергийните пазари, да се продължи с приватизацията на оператора на преносната електрическа мрежа (ADMIE), освен ако не могат да бъдат намерени мерки за подмяна, имащи равностоен ефект върху конкуренцията, както е договорено с Институциите;

- Относно пазара на труда да предприеме строг преглед и модернизация на колективното трудово договаряне, стачните действия и, в съответствие със съответната директива на ЕС и най-добрите практики, възможността за колективни уволнения и то по график и подход, съгласуван с Институциите. Въз основа на тези прегледи, политиките на пазара на труда следва да бъдат приведени в съответствие с най-добрите международни и европейски практики и не трябва да включват връщане към последните политики, които не са съвместими с целите за насърчаване на устойчив и всеобхватен растеж;

- Да приеме необходимите мерки за укрепване на финансовия сектор, включително решителни действия относно необслужваните кредити и мерки за укрепване на управлението на Фонда на Гърция за финансово стабилизиране (HFSF) и на банките, по-специално чрез премахване на всякаква възможност за политическа намеса, особено в процеса на назначаване.

Приватизация и гаранционен фонд

Освен всичко това гръцките власти трябва да предприемат следните действия:

- Да разработят съществено увеличаване на приватизационна програма при по-добро управление;

- Ценните гръцки активи да бъдат прехвърлени в независим фонд, която ще монетаризира активите чрез приватизационни сделки и други средства. Осребряването (монетаризацията) на активите ще бъде един от източниците за изплащането по график на новия заем, отпуснат от фонда ESM на стойност от 50 млрд. евро, от които 25 млрд. евро ще бъдат използвани за рекапитализация на гръцките банки и 50 на сто от всички оставащи евро (т.е. 50% от 25 млрд. евро, или 12,5 млрд. евро) ще бъдат използвани за намаляване на дълга като процент от БВП, а останалите 12,5 млрд. евро (50% от 25-те млрд. евро) ще бъдат използвани за инвестиции.

Този "приватизационен фонд" ще бъде създаден в Гърция и ще се управлява от гръцките власти, но под надзора на съответните европейски институции. В споразумение с Институциите и при използване на най-добрите международни практики, следва да се приеме законодателна рамка за гарантиране на прозрачни процедури и адекватни цени при продажбата на активи в съответствие с принципите и стандартите на ОИСР за управлението на държавните предприятия (SOEs);

- В съответствие с гръцките държавни амбиции, да се модернизира и да се засили значително гръцката администрация, както и да се въведе програма, под егидата на Европейската комисия, за изграждане на капацитет и деполитизация на гръцката администрация. Първото предложение следва да се предоставя до 20-и юли след дискусии с Институциите. Гръцкото правителство да се ангажира да намали още повече разходите за гръцката администрация, в съответствие с график, одобрен от Институциите;

- Напълно да се нормализират методите на работа с Институциите, включително и необходимостта от работна група (мисия на "Тройката") в Атина, за да се подобри изпълнението и наблюдението на програмата. Правителството трябва да се консултира и да съгласува с Институциите всички проекти за нормативни актове достатъчно дълго време, преди да ги представи за обществено обсъждане или в парламента на страната. На срещата на върха на еврозоната отново се подчертава, че изпълнението е от ключово значение, и в този контекст приветства намерението на гръцките власти да поискат до 20-и юли подкрепа от страна на Институциите и държавите-членки за техническа помощ, и да отправи искане към Европейската комисия за координиране на тази помощ от Европа;

- С изключение на законопроекта за хуманитарна криза, гръцкото правителство ще трябва да преразгледа всички изменения на законодателства, които бяха въведени в противоречие с договора от 20-и февруари, като подкрепи обратно предишните ангажименти по програмата или идентифицира ясните компенсаторни еквиваленти, които в последствие са били създадени.

За какво плащат страните от Еврозоната

Лидерите на еврозоната подчертават, че изброените по-горе ангажименти са минимални изисквания за започване на преговорите с гръцките власти. Те дават ясно да се разбере, че началото на преговорите дава възможност за споразумение за нова програма от фонда ESM, която ще трябва да се основава на решение за целия пакет (включително финансовите нужди, устойчивостта на дълга и възможно мостово финансиране).

На срещата на върха в Брюксел лидерите на еврозоната отбелязват, че възможните финансови нужди по новата програма могат да са в размер между 82 и 86 млрд. евро, както е оценено от Институциите. Те приканват Институциите да проучат възможностите за намаляване на финансирането чрез алтернативен фискален път или чрез по-високи приходи от приватизация. Възстановяване на достъп до финансовите пазари, който е основна цел на всяка една програма за финансова помощ, може да намали необходимостта от изготвяне на обща финансова рамка (обвивка).

На срещата на върха се отбелязват и спешните нужди на Гърция от финансиране, които подчертават необходимостта от много бърз напредък в постигането на решение за нов Меморандум за разбирателство, като на този етап се оценява спешна подкрепа за 7 млрд. евро до 20-и юли и за още 5 млрд. евро до средата на август.

Лидерите на еврозоната осъзнават важността да се гарантира, че Гърция ще може да изчисти своите задължения към МВФ, към Централната банка на Гърция и останалите дългови задължения в следващите седмици, за да се създадат условия, които дадат възможност за плавно приключване на преговорите.

Рисковете за недостатъчно бързо провеждане на преговорите остават напълно в полето на Гърция. Лидерите на еврозоната приканват Еврогрупата да обсъди тези въпроси в спешен порядък.

Като се имат предвид острите предизвикателства пред гръцкия финансов сектор, общата сума за евентуална нова спасителна програма на фонда ESM ще трябва да включва и създаването на буфер за банковия сектор между 10 и 25 млрд. евро, за да се отговори на нуждите за потенциална рекапитализация и оздравяване на банките, от които 10 млрд. евро ще бъдат незабавно предоставени на разположение в отделна сметка на фонда ESM.

Лидерите на еврозоната си дават сметка, че бързо решение за нова спасителна програма е условие, което да даде възможност за отваряне наново на гръцките банки, избягвайки по този начин увеличаване на общия размер на финансиране на страната, като ЕЦБ ще проведе цялостна оценка на банковия сектор след края на лятото.

Еврозоната изразява и сериозни опасения по отношение на устойчивостта на гръцкия дълг. Това се дължи на разхлабените политики през последните дванадесет месеца, което е довело до неотдавнашното влошаване на вътрешната макроикономическа и финансова среда. На срещата на върха лидерите от еврозоната припомнят, че през последните няколко години държавите-членки приеха забележителен набор от мерки в подкрепа на устойчивостта на дълга на Гърция, който доведе до гладко обслужване на дълга на страната и до значително намаляване на разходите по неговото обслужване.

На фона на това, в контекста на евентуална бъдеща програма на ESM, както и в съответствие с духа на изявлението на Еврогрупата през ноември 2012 година, Еврогрупата е готова да разгледа, ако е необходимо, възможни допълнителни мерки (възможен по-дълъг гратисен период и срок на плащане), целящи да гарантират, че брутните нужди от финансиране остават на устойчиво равнище. Тези мерки ще зависят от пълното прилагане на мерките, договорени в евентуална нова програма и ще бъдат разгледани след първото положително приключване на нейния преглед от страна на Институциите.

Лидерите на еврозоната подчертават, че не може да бъде предприето номинално "подстригване" (отписване) на дълга на Гърция.

Лидерите също така отбелязват, че гръцките власти потвърждават своя категоричен ангажимент да изпълняват своите финансови задължения към всички кредитори напълно и своевременно.

При условие че са изпълнени всички необходими условия, съдържащи се в този документ, Еврогрупата и Съветът на управителите на Европейския механизъм за стабилност могат, в съответствие с член 13.2 от Договора за фонда ESM, да дадат мандат на Институциите да преговаря за нова програма ESM.

За да помогне на икономическия растеж и за създаването на работни места в Гърция (в следващите 3-5 години) Европейската комисия ще работи в тясно сътрудничество с гръцките власти, за да мобилизира до 35 млрд. евро (по различни програми на ЕС) за финансиране на инвестициите и на стопанската дейност в страната, включително и на малките и средните предприятия. Като извънредна мярка и като се има предвид уникалната ситуация на Гърция, ЕК ще предложи да се увеличи нивото на предварително финансиране с 1 млрд. евро, за да се даде незабавен тласък на инвестициите. Инвестиционният план на Европа също ще предостави възможности за финансиране за Гърция.

Източник: iNews.bg