През 2016 г. денят на свобода от правителството е 6 май, показват изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ). Това е дата, до която трудещите се в страната трябва да работят, за да изплатят заплануваните приходи в държавния бюджет, като след тази дата заработеното остава за индивидите. Това означава, че тази година гражданите на България трябва да работят за правителството 126 дни от годината, спрямо 120 дни през миналата година и 116 дни през 2014 г.

„През последните години се наблюдава устойчива тенденция датата да идва все по-късно, което означава, че реално изземваното от данъкоплатците нараства. Този процес е съпроводен и с увеличаването на бюджетния дефицит след 2013 г., който предполага и т. нар. дни за отработване - това са дните, които в бъдеще ще трябва да изработим, за да попълним текущата дупка в бюджета“, посочват от ИПИ.

Изчисленията на икономистите от ИПИ показват, че най-дълго ще работим за изплащането на данъка върху добавената стойност – 35 дни, като спрямо 2015 г. няма промяна във времето, през което ще се трудим за изплащане на ДДС. С 5 дни по-малко ще работим, за да изплатим разчетените в бюджета приходи за осигуровки, а за изплащането на осигуровките ще полагаме труд в продължение на 19 работни дни. На четвърта позиция са подоходните данъци – 12 дни, следвани от корпоративните данъци и държавните и общински такси с по 8 дни. Още 14 дни ще работим за другите приходи в хазната.

През настоящата година имаме и 8 дни за „отрабоване“. С тях „ще се запълни“ бюджетният дефицит на правителството, който според Закона за държавния бюджет за 2016 г. се очаква да достигне 1,8 милиарда лева.

Датата, на която настъпва денят на свободата от правителството, се изчислява като брутният вътрешен продукт на страната се съпоставя със заплануваните приходи в консолидирания бюджет, в който обаче не се включват помощите. „Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през текущата годината. Помощите не се включват, тъй като те не идват директно от джобовете на българските данъкоплатци – основно това са европейски средства“, посочват икономистите от ИПИ.