Две обстоятелства са в основата на повишеното доверие на българските потребители към електронната търговия. Първото е изключително бързото развитие на онлайн технологиите и на взаимодействието между хората в дигиталната среда. И второто е законодателството, което действа на територията на Република България като част от Европейския съюз – едно доста усъвършенствано законодателство, което дава добри потребителски права и достатъчно инструменти за тяхната защита. 

Това каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов пред информационния портал Novini.bg, поканен да коментира резултатите от актуално проучване относно нагласите на българските потребители към онлайн търговията, при което 80% от анкетираните посочват, че не са срещнали никакви проблеми при покупки от интернет. Изследването е проведено сред пазарували поне веднъж от електронен магазин през последните шест месеца.

Според Маргаритов повишеното самочувствие на българина при пазаруване от интернет е обусловено също от по-добрата информираност и готовността му да направи необходимите стъпки преди да натисне бутона „купи“, за да има нормално пазаруване. 

„Повечето хора търсят по-скоро отзиви в социалните мрежи или форумите, които обикновено са част от платформите за търговия. Не на първо място е това да се поинтересуват дали насреща стои реален търговец. И резултатите от проучването в някаква степен го показват“, посочи председателят на КЗП и добави, че това понякога крие рискове. Важно е да има достатъчно информация за продавача – за адреса, за електронната поща, телефона и най-вече – възможно ли е да се осъществи реален контакт. „Интернет изобилства от всякакъв тип оферти за изключително ниски цени, за много големи намаления, но невинаги това отговаря на истината и най-лесният начин да го проучим е да имаме повече информация за този, който стои отсреща“, коментира той. 

Маргаритов подчерта, че ниските цени – посочени от анкетираните като едно от предимствата на онлайн пазаруването, не бива да бъдат единственото основание за реализирането на покупка. „Интернет дава възможност за бърза съпоставка на няколко оферти за идентични стоки от различни електронни магазини. Когато сравним цените, на които тези стоки се предлагат, може да видим къде е реалистичната стойност, за да направим истинската покупка“, каза той. Според статистиката на КЗП хората най-често се оплакват от опити на онлайн търговци да ограничат гарантираните им от закона права, като например да върнат стоката в 14-дневен срок или пък бавят доставката на поръчките им. 

Онлайн офертите за почивки може да подмамят с красиви описания. „По-често това се случва при туристическите пакети и според мен се дължи на обстоятелството, че по-късното им закупуване не дава достатъчно добра възможност на потребителите да се информират допълнително дали това, което им се обещава, съответства на действителността. Затова – винаги когато изберем нещо по картинка в интернет, трябва да направим необходимото, за да се уверим, че този туристически обект наистина съществува и е категоризиран с рекламирания брой звезди“, препоръча Маргаритов. 

Относно приключилия летен сезон председателят на КЗП заяви, че традиционно жалбите и сигналите от туристи не са много. По думите му, доколкото ги е имало, те са касаели основно разминаване между обещаното и реално предоставеното, както и изискване за допълнително заплащане за услуги, за което потребителите не са били предупредени.   

Димитър Маргаритов потвърди, че статистически се запазва тенденцията потребителите да се оплакват най-много от търговците в сектора телекомуникации, но процентът на жалбите в КЗП срещу тях намалява. Преди 3-4 години около половината от оплакванията са касаели проблеми с оператори, дефектни телекомуникационни устройства и пр., сега те не са повече от около 30%. „Продължават нашите усилия и те няма да приключат, защото няма как пазарът да бъде стерилен. Но в последните години бяха направени няколко решаващи стъпки, включително и след произнасяния на Комисията за промяна на лоши практики от минали години – прекратяването на срочни договори с изискване за заплащане на всички такси до края на срока, спиране на редовно заплащана услуга заради просрочие за друга по отделен договор и т.н. Предстои и още работа“, завърши Маргаритов.