Половината от постъпилите 23 799 жалби в Комисията за защита на потребителите (КЗП) през миналата година са подадени онлайн, посочва в интервю за в. „Телеграф” председателят Димитър Маргаритов. Според него в бъдеще мобилният телефон ще е основното средство за изпращане на оплаквания, тъй като по данни от проучвания на Потребителския интернационал до 2025 г. около 70 % от интернет потребителите ще „влизат“ в Мрежата през смартфон.
„Най-много жалби са в областта на телекомуникациите. Съществена част от оплакванията в този сектор са от дефектни устройства. Рекламацията на потребителя не е била удовлетворена по желания начин, ремонтът се е забавил много време или е бил несполучлив и се е наложило стоката отново да се връща за ремонт. Или пък след три неуспешни опита за ремонт, търговецът отказва приеме обратно дефектното устройство и да върне парите”, разказва Маргаритов.
Има и оплаквания след покупки от електронни магазини, които са изпратили нещо съвсем различно по външен вид и качество от поръчаното. При покупка на облекла обаче често възниква спор между потребителя и търговеца дали дрехата, която се връща, не е използвана. „Идеята на правото на отказ е, че когато вие поръчвате нещо по интернет, не можете да го видите, както във физическия магазин, да го пипнете, да го премерите. Целта е точно тази - пробвате и когато прецените, че не ви харесва, да имате възможност да го върнете. Всяко друго действие, извън това пробване, би могло да се третира като употребяване, което препятства упражняването на правото на отказ”, обяснява председателят на КЗП. „Натъкнахме се на мними търговци в онлайн пространството. Сайтове със съмнително страхотни цени, потребителите си поръчват, плащат си, но стоките не идват. В един момент магазинът изчезва”, допълва той.
Статистиката на КЗП за миналата година сочи, че жалбите относно качеството на туристическия продукт са под 5 % от всички постъпили в институцията. „Но в туризма всеки неприятен случай се помни дълго. Хората остават много разочаровани, защото понякога с месеци подготвят почивката си, инвестират в нея средства, време и очаквания, а всяко излъгано очакване е проблем. В България се предлага все по-добър туристически продукт. Лошото е, когато някой немарлив търговец създаде проблем на цялата индустрия. Случаят става обществено достояние и хората остават с впечатление, че едва ли не това е масова практика”, коментира Маргаритов.
Председателят на КЗП обобщава, че в повече от две трети от случаите Комисията се е произнесла, че има нарушение и са наложени съответните санкции. „Забранили сме редица нелоялни търговски практики. През 2018 г. след обжалване от търговци, голям брой наши решения са потвърдени от съда, тоест произнасянията ни са били правилни”, добавя Маргаритов. „Сред тях са непоисканите абонаменти при комуникационните услуги, които забранихме. Потребителите не могат да бъдат натоварвани допълнително с разходи за нещо, което не са пожелали, а от тях едва ли не се иска активно поведение да се откажат от тази непоискана услуга. Правилното е: Предлага се оферта, потребителят се съгласява и тогава тя става елемент от неговата сделка с търговеца”, разяснява той.
Димитър Маргаритов припомня, че всяка година КЗП има програма с кампании за контрол на различни сектори на пазара относно наличието на нелоялни търговски практики, неравноправни клаузи в договорите с общи условия, недопускане разпространението на пазара на опасни продукти, най-вече свързани с отглеждането на децата.
