Българският потребител е в състояние да подбира банката, от която решава да тегли потребителски или ипотечен кредит, но не е запознат с много важни и формални условия, които следва да му бъдат предостаени. Така председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Веселин Златев (на снимката вляво) коментира резултатите от анкета сред гражданите относно познанията им при използването на финансовите услуги. КЗП организира проучването по повод днешния Ден на потребителя, който преминава в целия Европейски съюз под мотото „Нашите пари, нашите права – кампания за реалния избор във финансовите услуги“.

Веселин Златев призна, че в Комисията са били изненадани от големия интерес, който е предизвикала анкетата – над 1600 души са я попълнили на сайта на КЗП. Резултатите ще бъдат официално обявени по-късно днес.

Освен че темата за услугите на банките и фирмите за бързи кредити вълнува много хора, е налице и увеличаване на жалбите, които постъпват срещу финансовите институции. Ако през 2011 г. в КЗП са подадени 84 жалби за неравноправни клаузи в договори за потребителски и ипотечни кредити, то само за първите три месеца от началото на 2012 г. броят им е 57.

„Очевидно е, че кредитните институции, независимо от размера на предоставения кредит, в значителна степен накърняват правата на обикновения потребител“, коментира шефът на КЗП в интервю за iNews.

Той определи като най-проблемни т. нар. бързи кредити, които са за малки суми – до 400 лева, но пък с високи лихви, защото законово при тях КЗП е с вързани ръце.

„Нормативно на нас не ни е възложено да упражняваме подобен надзор и контрол. Самият закон има минимална граница, а тези фирми се намират точно на нея – до 400 лева“, поясни Златев.

Той даде пример със случаи, в които потребители теглят такива „бързи кредити“, но впоследствие се оказва, че вместо да трябва да върнат сума, близка до взетите 350-390 лева, дължат 7 пъти повече, заради неравноправни клаузи в договорите.

В тази връзка се обмислят промени в Закона за потребителските кредити, които да обхванат и тези договори, а Комисията да може да санкционира нарушителите. Председателят на КЗП изрази надежда те да бъдат факт още през тази година.

„Тъй като са засегнати голям брой потребители, се мисли радикално за промяна в закона.

Очакваме наистина бързата намеса на парламента, очакваме, естествено, законодателната инициатива от страна на Министерския съвет и по този начин, може би около средата на тази година да се стигне до едно радикално решение на съществуващия проблем“, коментира Веселин Златев.

Наред с това КЗП започва редица анализи на различните сектори, за които комисията отговаря. Конкретно при кредитните институции ще бъде направен преглед на всички общи условия по ипотечните и потребителските кредити. Те вече са изискани от банките и работата е започнала. Очаква се проверката на финансовия сектор да приключи до 3 месеца.

Веселин Златев призна, че проверките по сектори е трябвало да бъдат извършени отдавна, за да бъде изиграна една превантивна роля и да се изпревари подаването на жалби и сигнали от страна на потребителите.

Защото именно в общите условия по договорите за кредити са големите пробойни, които ощетяват потребителите. Те рядко четат страниците, изписани със ситен шрифт, където може да се крият много опасности – от промяна в лихвените проценти и възможности банката да си ппоиска предсрочно погасяването на кредита до начисляване на лихви не само върху остатъка за изплащане, но върху цялата главница.

Пред iNews председателят на КЗП коментира и действията на комисията по други наболели проблеми в различни сектори на услугите.

Инспектори тръгват по морето преди летния сезон

КЗП ще започне масирани проверки преди началото на летния туристически сезон. Подобни инспекции бяха извършени и преди старта на зимния сезон, когато КЗП откри сериозни нарушения, преди всичко свързани с липсата на категоризация на туристическите обекти.

Веселин Златев не изключи и сега да бъдат открити подобни проблеми, но подчерта, че през летния период нарушенията идват по-скоро от ресторантьорите и заведенията за бързо хранене. Сред най-често констатираните нередности са липси на карт-меню или неописан грамаж, липса на цена в български лева разминавания в обявените и реалните грамажи в ресторантите.

Мобилни оператори използват трикове, за да не прекратяваме договорите си

Мобилните оператори по традиция са сред първенците по жалби срещу тях в КЗП. Докато доскоро сигналите срещу тях бяха предимно за надписване на сметки или за проблеми при трансфер на номерата при смяна на оператора, сега се наблюдават и различни тенденци.

Наред с оплакванията от бавен мобилен интернет, надвзети суми и големи неустойки при предсрочно прекратяване на съответния договор, сега се наблюдават и откази да се прекратяват изтичащи срочни договори. От 29 декември всички оператори са длъжни при поискване от потребителя в едномесечен срок да прекратят договора с него, припомни Златев.

По думите му, в този случай мобилните оператори често използват улловки като обясняват на клиента, че трябва да се отиде в специален офис или да подаде специално заявление, че то ще бъде разгледано в по-дълъг срок. Така често се стига до ситуацията, в която клиентът просто удължава договора, макар да има желание да го прекрати.

„Мисля, че всички тези действия са вече на изживяване, защото законът е много добре направен“, увери шефът на КЗП и даде пример с трансфера на номерата, където жалбите вече са намалели драстично.

Онлайн пазаруването изглежда като светъл лъч

В сектора на продажбите през интернет и сайтовете за групово пазаруване нещата изглежда са добре регулирани. Макар че се констатират нередности, те не са много на фона на обема на този тип сделки.

Най-честите нарушения са свързани с разминаване между очакванията, които купувачът е имал към стоката, и това, което всъщност получава. Тук обаче законодателят е предвидил някои изключителни права, които не съществуват в други сектори. Например потребителят има право да върне закупената онлайн стока в 7-дневен срок, стига тя да не е повредена, без да е необходимо да излага съществени съображения за рекламацията. Към самите търговци също има редица ограничения и изисквания – собственикът на сайта, например, е длъжен да посочи адрес, телефон, факс и електронна поща за контакт, да посочи дори тарифата на телефона, на който да бъде потърсен, сумата за транспортни разноски и т.н.

„Вероятно процентът на разочарование в българския потребител при такава покупка е по-малък, отколкото при покупка на стока от щанда на магазина, независимо че там я е видял и пипнал, и вероятно е ползвал услугите на съответния консултант. В този смисъл си мисля, че в сайтовете за пазаруване има голям икономически заряд и бъдещ потенциал“, коментира Веселин Златев. Той самият призна, че децата му често пазаруват онлайн и досега никога не са имали горчив опит с нелоялни практики.