Най-разпространените лабораторни изследвания могат да покажат резултати с отклонение от 1% до 40%, пише в. "Монитор", позовавайки се на собствена проверка.
В зависимост от лабораторията, в която са направени, и от моментното състояние на човешкия организъм, изследванията на кръвта, на хормоните и на туморните маркери могат да се окажат неточни.
Според д-р Ваня Божилова от "Цибалаб" този процент е много висок и създава неудобства на лекарите, когато от точните резултати зависят правилното назначаване на медикаменти и тяхното дозиране. По думите й в България се работи по утвърден от здравното министерство стандарт за клинична лаборатория, който определя допустимите методики за изследване за всеки показател.
Натовареността на една лаборатория е основният фактор, по който тя избира съответната методика на работата, както и апаратурата за анализ. Това обуславя разликите в референтните стойности.
Крайните резултати зависят и от това в колко часа е взета кръвната проба, какво е консумирал пациентът преди изследването и какъв е неговият метаболизъм.
Отражение дава и приемът на медикаменти при хронично болните хора, уточнява завеждащият клиничната лаборатория на Институт "Пирогов" лекар д-р Веска Петкова. Най-важната част от лабораторната работа е .нар. преданалитична подготовка, когато клиничният лаборант трябва да се е уверил, че пациентът отговаря на определени стандарти, преди да му бъде взета кръв за изследване. Така например, ако една жена е бързала да си пусне изследване за нивото на хормона пролактин в кръвта, то резултатите ще са по-високи, без тя да има проблем с хипофизата. Кръв за това изследване се взема само в напълно спокойно състояние, без наличието на какъвто и да било стрес.
Повечето пациенти предпочитат да си пуснат дадените изследвания и да отидат с тях при лекаря. Поради големия брой лаборатории, които работят с различна апаратура и методи за изследване, резултатите обаче могат да се окажат подвеждащи за специалистите.