Правителството ще изпълни решенията по осем дела, заведени срещу България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

По четири от жалбите са признати нарушения на правата на съдебен процес в разумен срок и на ефективно вътрешноправно средство за защита, съобщи пресслужбата на кабинета.

Първото е на Петьо Коновски, срещу когото през 1993 г. прокуратурата започва разследване за измама и документни престъпления, като през 1997 г. се отказва от част от обвиненията. През 1998 г. на Коновски е наложена забрана да напуска България, която е отменена две години по-късно. Наказателното производство е прекратено през 2005 г. поради липса на доказателства и изтичане на законноустановения срок. Присъденото от ЕСПЧ обезщетение е от 7200 евро за неимуществени вреди и 820 евро - за разходи и разноски по делото.

Жалбата на Росен Петков е заради продължило 13 години гражданско дело за жилище, върху което е предявен реституционен иск по Закона за възстановяване собствеността на гражданите върху одържавени недвижими имоти. Присъдено му е обезщетение от 7000 евро за неимуществени вреди и разходи и разноски.

Трима са жалбоподателите по другото дело - Рангел и Гинка Янкови и Запряна Гогова. През 1993 г. срещу тях е образувано дознание за кражба. Наказателното производство е продължило 11 години, 10 от които са в стадия на предварителното разследване. Присъденото им общо обезщетение е 4000 евро за неимуществени вреди и 600 евро - за разходи и разноски.

Жалбоподател по четвъртото дело е Тодор Деянов - баща на изчезналия през май 1997 г. 8-годишен Съвестин. В началото на 2002 г. той завежда дело срещу Столична следствена служба и Прокуратурата на РБ за вреди, нанесени вследствие на липсата на адекватно, своевременно и ефективно разследване на изчезването на сина му. През 2005 г. подава жалба срещу неоснователното забавяне на съдебното производство. Жалбата е призната за основателна и СГС е инструктиран да ускори процеса. През 2006 г. делото е изпратено по компетентност в СРС. ЕСПЧ отчита сложността на казуса, но подчертава, че основното забавяне е в периода 2002-2006 г. и изцяло се дължи на СГС. Фактът, че през 2006 г. делото е гледано с необходимата бързина от три инстанции, не омаловажава неоправданото първоначално забавяне. Присъденото обезщетение е от 2000 евро за неимуществени вреди и 400 евро за разходи и разноски.

Прекомерна продължителност на съдебния процес и нарушено право на зачитане на личния и семейния живот са нарушенията, констатирани по жалбата на М. Минчева срещу България. След нейния развод през 1994 г. родителските права над детето от брака й са присъдени на бившия й съпруг. През 1997 г. е образувано служебно производство за изменение на постановените мерки относно родителските права, тъй като бащата възпрепятства контактите на майката с детето. Производството приключва през 2003 г., като в продължение на близо 10 г. жалбоподателката не е имала възможност да се вижда със сина си. Според ЕСПЧ, с поведението си властите са допринесли за отчуждаването на детето от майката. Присъденото обезщетение е от 10 000 евро за неимуществени вреди и 1308 евро - за разходи и разноски по делото.

Нарушено право на зачитане на личния и семейния живот е установено и в случая на Р. Шопов, който е бил настанен в психиатрична болница. През 2003 г. СГС постановява решение, с което променя формата на задължително лечение от стационарна в полустационарна, без да определя продължителността на лечението. В края на годината по прокурорско нареждане жалбоподателят е задържан от полицията и настанен в психиатрична болница, която напуска месец по-късно, а след това (до края на 2009 г.) периодично се явява в болницата за извършване на задължителното лечение, съгласно решението на СГС. ЕСПЧ посочва, че прокурорът и полицията са нарушили съдебното решение като са го настанили принудително в психиатрия и че в периода 2004-2009 г. нито веднъж не е осъществен съдебен контрол върху необходимостта от продължаване на принудителното лечение, каквото е изискването на Закона за здравето. Присъденото обезщетение е от 5200 евро за неимуществени вреди и 150 евро за разходи и разноски.

По делото „Влаеви срещу България" е отсъдено нарушено право на живот. Жалбоподатели са родителите и съпругата на Марин Влаев. В нощта на 26 срещу 27 август 1998 г. полицията провеждала операция край с. Одарци по освобождаване на заложник. В момента, в който Влаев минал оттам с колата си, предполагаемият извършител на престъплението е бил заловен. Полицаите направили знак на Влаев да спре. Той намалил и почти спрял, но когато един от полицаите отворил вратата на колата и показал служебната си карта, Влаев внезапно тръгнал. Полицаите открили огън, който довел до смъртта му.

ЕСПЧ отбелязва, че властите не са останали пасивни и са показали желание да се проведе разследване, за да се определи дали приложената сила е отговаряла на законовата регламентация. Предварителното следствие е било образувано незабавно, последвало е наказателно производство по обвинение в непредумишлено убийство срещу полицая, чиито изстрели са предизвикали смъртта на Влаев. Въпреки това, ЕСПЧ отбелязва наличието на значими забавяния по време на разследването, продължило над 6 години, както и отклоняване от установяване на някои факти, което го води до извода, че разследването не е имало достатъчно задълбочен и ефективен характер. На жалбоподателите е присъдено обезщетение от 60 000 евро за неимуществени вреди и 6000 евро за разходи и разноски.

Нарушено право на собственост е установено по делото „Георгиева и Мукарева срещу България". То отново е свързано със съдебни спорове около законно закупено жилище, към което са предявени реституционни претенции, и е аналогично с известното дело „Великови срещу България". Присъденото обезщетение е от 49 000 евро за имуществени и неимуществени вреди и 2790 евро за разходи и разноски.