Правителството ще изпълни решенията по шест дела, заведени срещу България в Европейския съд по правата на човека.
Две от делата са по жалби за нарушено право на справедлив съдебен процес.
През 2000 г. по нареждане на данъчната инспекция е конфискувана партида алкохолни и тютюневи изделия от фирмата на Галина Патрикова поради липса на лиценз за съхраняване на този род стоки. През 2002 г. Патрикова завежда дело по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди, което приключва след осем години. Като прие, че това надхвърля представите за „разумен срок", ЕСПЧ реши също, че наложените на жалбоподателката мерки са спорни и незаконосъобразни и по вина на властите тя е понесла имуществени щети. Присъдено й е обезщетение от 39 360 евро за щети и 12 200 евро за разходи и разноски по делото.
Вторият случай - „Джагарова и др. срещу България", е заради продължило 11 г. и 10 м. гражданско производство, свързано със собствеността върху апартамент в София. Той е бил закупен от жалбоподателите през 1977 г., а през 1992 г. законови претенции върху него предявяват собствениците му от преди национализацията. ЕСПЧ реши, че случаят не представлява правна сложност и жалбоподателите не носят отговорност за прекомерната продължителност на съдебното производство. Присъденото им обезщетение е общо 9200 евро за неимуществени вреди и разходи и разноски по делото.
Нарушеното право на собственост е в основата на жалбите на Христо Йонков и Динко Маджаров. Те са аналогични и са свързани със закупени жилища, върнати по-късно на бившите им собственици по Закона за възстановяване собствеността на гражданите върху одържавени недвижими имоти. Присъденото в първия случай обезщетение е от 4160 евро за имуществени и неимуществени вреди и разходи и разноски по делото, а във втория - 60 671 евро.
По жалбата на Раджеш Каушал ЕСПЧ прие, че има нарушени права на зачитане на личния и семеен живот и на ефективно вътрешноправно средство за защита, както и на процедурните гаранции по отношение експулсирането на чужденци.
Раджеш Каушал е индиец, а съпругата и двете му дъщери са български граждани. През 2005 г. МВР издава заповед за експулсирането му и за лишаването му от право да пребивава на българска територия за период от 10 г. Три дни по-късно той е експулсиран. Заповедта на МВР е обжалвана пред СГС и ВАС и е отхвърлена. ЕСПЧ счита, че при решаването на случая националните съдилища са подходили формално, без да искат допълнително разглеждане на фактите. Освен това не са изложени причините за експулсирането - за ЕСПЧ изразът „сериозна заплаха за националната сигурност" се основава на неуточнена информация, базирана на секретен вътрешен доклад, което не позволява на жалбоподателя да представи адекватно случая при последвалите съдебни производства. Присъденото обезщетение е от 28 000 евро за неимуществени вреди.
По делото „Данев срещу България" е отсъдено нарушено право на обезщетение за всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на чл. 5 от Конвенцията по правата на човека. Найден Данев е бил арестуван по обвинение в незаконно притежание на огнестрелно оръжие и боеприпаси. След това е освободен поради липса на доказателства и разследването е прекратено. По-късно жалбоподателят подава иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и макар че първите две инстанции признават незаконосъобразността на задържането, въззивният съд отхвърля иска. ЕСПЧ посочва, че необоснованият формализъм на съда при установяване на неимуществени вреди води до лишаване от ефикасност на правното средство за защита и присъди обезщетение от 2000 евро за неимуществени вреди и разходи и разноски по делото.
