Държавата щеше да похарчи далеч по-малко средства, ако бе направила опит да оздрави Корпоративна търговска банка, вместо да остави БНБ да я фалира. Това заяви бившият финансов министър Муравей Радев пред агенция „Фокус“.

„Лошото на дълга е, че лесно се взема и трудно се връща. А попаднеш ли в дългова спирала, излизане няма”, заяви Радев по повод на подготвяната актуализация на държавния бюджет. По думите му, добрата страна на актуализацията е основният ремонт на макрорамката и актуализираната прогноза за следващите 3 години, както и опитът да се неутрализира възникналият риск върху банковата система.

„Слабостите са в две основни посоки. Първо – високият размер на дефицита от 3.7% от БВП. Почти същия, който му завеща предишният парламент и малко по-нисък от предложения от служебния кабинет. Вярно, че чудеса за 2 месеца не могат да се направят, но все пак вместо по-сериозно намаляване на разходи, виждаме едно тяхно разместване и пресортиране в рамките на същия този нов размер разходи от половин милиард лева”, обясни Радев.
Той припомни, че според европравилата дефицит от над 3% ни вкарва в наказателна процедура от ЕК, което не е добре за инвестиционния климат, но може да се окаже добре за България.
Според него, основна слабост на актуализацията на бюджета е рязкото нарастване на държавния дълг. „За няколко години той почти се удвои. Вярно, с част от целево събраните средства във фискалния резерв предстои плащане на стар дълг и общият му размер ще намалее, но въпреки това положението е тревожно”, смята Радев.

Според него приходите бяха изкуствено завишени с 1 млн. лв. за да могат да се правят повече разходи. И те се правеха ударно. Силно надценени бяха икономическият растеж и свързания с него размер на брутния вътрешен продукт, чуждестранните инвестиции, инфлацията, въобще, цялата макрорамка, на която стъпва бюджетът бе тотално сбъркана.

Възможно е и през следващата година да се продължи процедурата по свръхдефицит у нас, смята още Радев. Това ще се случи ако в следващия бюджет не намерят място дълбоки, структурни реформи в основните бюджетни системи, които поглъщат огромни обществени средства и дават все по – лош продукт.

Българската икономика не може да създаде достатъчно голям ресурс, който да изхрани тези неприлично затлъстели системи, поради което съществуването им в сегашния вид е възможно само с цената на растящ дефицит и държавен дълг. Ако на това не се сложи край, посредством решителни и смели реформи, както новото правителство, така и подкрепящото го парламентарно мнозинство ще се провалят много скоро, смята още финансистът.