Маргинализацията на ромското малцинство все още е изтъкван като основният проблем с човешките права в България. Това се казва в доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права в страната ни през 2011 г., информира БГНЕС.

Другият съществен проблем, според доклада е, корупцията, която продължава да вреди на правителството и на общественото доверие в съдебната система и другите държавни институции.

Лошите условия в затворите и центровете за задържане, включително заради тяхната пренаселеност е друг проблем, свързан с човешките права. Отбелязва се също и малтретирането на затворници и арестанти, особено представители на малцинствата.

Констатират се също така дългите забавяния в съдебната система, злоупотребата със записи от телефонни разговори, насилието и дискриминацията срещу жени, насилието над деца, дискриминацията срещу членове на ромското и турското малцинство и като цяло ксенофобията сред обществото, както и трафикът на хора.

Правителството предприе стъпки за съдебно преследване и наказване на високопоставени държавни служители, извършили злоупотреби в службите за сигурност и в други държавни служби. Неговите действияобаче често са неефективни и безнаказаността е проблем, се отбелязва в доклада.

Наблюдатели на президентските избори през 2011 г. обърнаха внимание на съобщенията за купуване на гласове и организационните слабости.

Защитниците на човешките права продължават да настояват, че законът предоставя на полицията прекомерна власт да прибягва до сила и до смъртоносна употреба на огнестрелни оръжия.

Цитират се данни от изследване на института "Отворено общество", според които полицията е по-вероятно да използва прекомерна сила срещу хора от ромски произход. В първите шест месеца на годината правителството е разследвало 36 случая на полицейско насилие. В първите седем месеца до юли съдилищата са оправдали 12 полицейски служители. Неправителствени организации твърдят, че властите често не разследват надлежно твърденията за полицейска жестокост.

В доклада се посочва, че полицията може да задържа хора за 24 часа, без да им повдига обвинения. Има информации, че понякога полицията арестува заподозрени за дребни престъпления и злоупотребява физически с тях, за да ги принуди да направят признания, особено, когато заподозрените лица са роми.

Авторите отбелязват случая от ноември 2010 г., когато четирима полицаи пребиха 23-годишния студент Стефан Бофиров от Пловдив, за да го накарат да признае за грабеж. Министерството на вътрешните работи уволни един полицай и наложи дисциплинарни наказания на другите трима за превишаване на правомощията им. Организации за защита на човешките права продължават да твърдят, че не се правят медицински прегледи след случаи на полицейско насилие и властите рядко наказват провинили се полицаи.

Отбелязват се мнения на наблюдатели, според които Висшият съдебен съвет бавно въвежда вътрешна дисциплина. От 105 дисциплинарни дела, изпратени на съвета през годината, само четири са довели до уволнение, две до понижаване в длъжност, четири в намалено възнаграждение и 46 - в други дисциплинарни санкции.

Посочва се, че спънките пред съдебната система и разследващите органи остават проблем в по-големите юрисдикции, а дългите отлагания на наказателни дела са чести.