Дядо Коледа няма да донесе по-евтини жилища, въпреки прогнозите на много аналитици. Те твърдяха, че ипотечните лихви по жилищните заеми ще започнат да растат до края на тази година, което ще направи ипотеките по-недостъпни. А това от своя страна ще свали цената на новото строителство.

Всъщност, колко устойчиво е състоянието на пазара на имоти и експанзията на жилищното кредитиране у нас? С други думи – колко дълго може да се очаква България да се движи по траектория, противоположна на тази в европейските икономики?

На тези въпроси се опитва да отговори анализаторът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.

Преди година и половина средните лихви по ипотечните кредити в еврозоната бяха с 1.3 процентни пункта по-ниски от тези в нашата страна, а сега са с 1.3 пункта по-високи.

Новоотпуснат жилищен заем у нас е с лихва 2.59%, а в Германия – с 4.15 на сто.

В еврозоната жилищният кредит на практика е замръзнал – 0.3% ръст на годишна основа към края на октомври, а в България ръстът се ускорява и вече е над 19 на сто.

В резултат – докато в ЕС средно цените на жилищата спадат с 1.1% за 12 месеца, в Германия – с 9.9%, в България се повишават с 10.7 процента

Според Богданов това състояние се оказва все по-притеснително и се очаква реакцията на банките у нас.

По-рано и БНБ предупреди, че тенденцията на вдигане на лихвите ще влоши финансовото състояние на кредитополучателите и посъветва банките “да се придържат към консервативна политика при осъществяване на кредитната си дейност”.

Прекалено висок растеж на кредитирането може да създаде нов източник на инфлация. Имаме такъв пример през 2007-2008 г., когато инфлацията в страната беше изключително висока, докато в еврозоната бе ниска.

Прави впечатление също така, че кредитирането не е равномерно. Заемите за бизнеса растат едва с около 7%, докато потребителските кредити се увеличават с близо 11%, а ипотечните кредити растат с 19.2 на сто. По този начин се помпа еднократно потреблението, а инвестициите остават на заден план.

Поради евтини и достъпни кредити около 30% от жилищата се купуват за инвестиционни цели. В тези жилища прозорец никога не свети и човек не стъпва и няма как това да не е предверие на криза. Да, няма да е утре, но последните ще изгорят, казва Кристофър Павлов от “УниКредит Булбанк”. Бизнесът си е бизнес, но здравето на клиента е по-важно, защото банки и клиенти са партньори на дълъг път, не на спринтово разстояние.

Ако към мащабното строителство, нямащо нищо общо с реалните нужди от жилища, прибавим и строителството с размах на бизнес сгради и центрове, особено след пандемията и все по-набиращата скорост мания за работа “Home office”, кризата сякаш е неизбежна. Просто няма откъде да дойдат в София толкова много нови софиянци, че да осигурят новата вълна от инвестиции в жилища.

Действително българските банки са свръхликвидни, но способността на кредитополучателите да връщат взетите назаем пари зависи от доходите им, а те не летят в небесата.

Проблемът вече даже не е в лихвите , а в това че има изобилие от един актив, чиято стойност днес се определя от убеждението, че цената му ще расте в унисон поне с инфлацията, но всъщност утре търсенето му по чисто демографски причини е под въпрос .Или по-просто казано, като утре няма търсене това, което сте купили днес, няма да струва толкова, колкото сте дали за него.

Впрочем през последните месеци Германия удари рекорда по фалити в строителството. А това е явен знак, че се задава буря, която ще размества пазари и инвестиции.