Задълбочаващата се фискална и банкова криза в еврозоната ще доведе до още по-сериозно забавяне на икономиките от Централна и Източна Европа, които поддържат тесни икономически и финансови връзки с финансовия съюз. Това посочиха днес от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). През октомври банката понижи прогнозата си за икономическия растеж на 8 държави от Централна и Източна Европа и на 7 страни от Югоизточна Европа, припомня агенция Dow Jones.

Предвид "бавния и неравномерен напредък в овладяването на сегашните сътресения", се очаква икономиката на еврозоната да се свие с 0,5 на сто през тази година. В резултат ЕБВР очаква общият брутен вътрешен продукт (БВП) на страните от Централна и Източна Европа да нарасне с 1,4 на сто спрямо планирания по-рано растеж от 1,7%.

Очакванията за региона на Югоизточна Европа са различни. От една страна финансовата институция коригира нагоре прогнозата си за Латвия, Полша и Словакия, и заяви, че не очаква промяна при Естония и Литва. Сериозна редакция в посока намаляване се прави на прогнозата за Хърватия – от 1.9 на сто през октомври до 1% сега.

БВП на България се очаква да нарасне едва с 1.2% през 2012 г. (при 2.3% прогноза през октомври). Възстановяването на икономиката на страната се очаква да бъде скромно на база на прогнозирания по-рано бурен растеж. Причина за промяната според ЕБВР е кризата в Гърция.

Институцията очаква правителството да продължи да въвежда мерки за намаляване на бюджетния дефицит.

Основната опасност за страната идва от тесните връзки с Гърция, които могат да доведат до негативни ефекти в областта на търговията, инвестициите и финансовия сектор.

Ескалиращата дългова криза може да подложи на съществен риск банките в Източна Европа. Това посочи още ЕБВР. Същевременно тя преразгледа прогнозата си за икономическия растеж на 29 държави от Източна Европа и Централна Азия.

Възстановяването в източната част на Стария континент се възпрепятства от дълговата криза в момента. Едно от местата, на които се усещат проблемите, е банковият сектор, ¾ от който се контролира от трезори като UniCredit, Erste Group Bank AG и Societe General. Те от своя страна са принудени да продават активи и да увеличават капиталите си, за да могат да поддържат ликвидността си, информира агенция Bloomberg.

България е посочена като единствената страна в Централна Европа, Балканите и балтийските държави, в която не се отчита нетно трансгранично изтичане на капитал, свързано с банковия сектор. Същевременно страната ни е наредена сред държави като Хърватия, Естония, Унгария и Македония, в които отпускането на заеми е в сериозна криза.