Европейската комисия (ЕК) повиши очакванията си за растежа на българската икономика до 3,9 % през 2017 г. и 3,8 % през 2018 г., в сравнение с очакван ръст съответно от 2,9 % и 2,8 % според пролетната прогноза. Ревизията се дължи както на доброто представяне на икономиката през първата половина на годината, така и на ревизията на данните за БВП за 2016 г.

Вътрешното търсене ще има основен принос за растежа на БВП през 2017 г., подкрепено от силното представяне на частното и публичното потребление и възстановяването на растежа на инвестициите. Вътрешното търсене ще остане водещо за ръста на БВП през целия прогнозен период, като се очаква забавяне на растежа на частното потребление през 2018 г. и 2019 г. По-високият внос, движен от силното вътрешно търсене, ще доведе до намаление на излишъка по текущата сметка през 2017 г. до 3 % от БВП. Тази динамика на вноса се очаква да продължи през 2018 г. и да се пречупи през 2019 г. В резултат се очаква свиване на положителното салдо по текущата сметка до 2,4 % от БВП през 2018 г. и 2,3 % през 2019 г.

Инфлацията

През 2017 г. ЕК очаква средногодишната инфлация в България да достигне 1,0 %, като сред основните фактори за това са посочени силното вътрешно търсене, поскъпването на комуналните услуги и възстановяването при цените на енергийните стоки и основните суровини. Прогнозата е средногодишната инфлация да се ускори до 1,5 % през 2018 г. и 1,6 % през 2019 г.

Пазарът на труда

Очакванията на ЕК са положителните развития на пазара на труда да се запазят в средносрочен хоризонт. Растежът на заетостта през 2017 г. се прогнозира да бъде 0,7 %, подкрепен от вътрешното търсене и най-вече инвестициите. За следващите две години ЕК очаква темпът на нарастване на заетите да се забави до 0,4 % и 0,3 %, поради ограниченото предлагане на труд. Нивото на безработица се очаква да се понижи до 6,4 % през 2017 г. и постепенно да достигне 5,7 % през 2019 г. В условията на намаление на безработицата, растежът на доходите от труд ще остане висок, като повишението на заплатите в публичния сектор няма да окаже риск за бюджетната позиция на икономиката.

Оценката на Комисията за бюджетното салдо на сектор „държавно управление" съвпада с целите на фискалната политика, заложени в тригодишната бюджетна прогноза 2018 - 2020 г., а именно: балансиран бюджет през 2017 и 2018 г. и излишък през 2019 г. Предвижда се доброто приходно изпълнение да компенсира повишеното ниво на разходите за персонал и инвестиции.

През настоящата година Комисията очаква дългът на сектор „държавно управление" да се понижи съществено (от 29 % от БВП през 2016 г. до 25,7 % от БВП), в резултат от реализираните първични бюджетни излишъци и изплащането на дълг в размер на 2 пр.п. от БВП. Като се има предвид превишението на приходите над разходите в първичния баланс, както и ниската цена на дълга, прогнозата е индикаторът да продължи да се свива до 24,3 % и 22,8 % от БВП, съответно през 2018 и 2019 г.

Дългът

През настоящата година Комисията очаква дългът на сектор „държавно управление" да се понижи съществено (от 29 % от БВП през 2016 г. до 25,7 % от БВП), в резултат от реализираните първични бюджетни излишъци и изплащането на дълг в размер на 2 пр.п. от БВП. Като се има предвид превишението на приходите над разходите в първичния баланс, както и ниската цена на дълга, прогнозата е индикаторът да продължи да се свива до 24,3 % и 22,8 % от БВП, съответно през 2018 и 2019 г.