Европейската комисия (ЕК) предлага създаването на европейска мрежа от фондове за преобразуване на проблемни банки в ЕС. Целта на фондовете ще бъде да не се допусне евентуалните банкови фалити да бъдат за сметка на данъкоплатците или да дестабилизират финансовата система.

Тази тема ще бъде дискутирана по време на предстоящия Европейски съвет, след което Европейската комисия ще представи идеите си на срещата на Г-20 в Торонто на 26-27 юни 2010 г.

Предвижда се фондовете да представляват част от по-широкообхватна рамка, насочена към предотвратяване на бъдещи финансови кризи и укрепване на финансовата система. Комисията смята, че възможен подход за постигането на тези цели е въвеждането на изискване държавите-членки да създадат фондове съгласно общоприети правила, за финансирането на които банките ще трябва да заплащат данък. Фондовете няма да бъдат използвани за оздравяване или спасяване на банките, а само за осигуряване на организирана ликвидация на съответната неплатежоспособна институция и за запазване на стабилността на финансовата система.

Защо е необходим фонд за преобразуването на проблемни банки?

В резултат на финансовата криза правителствата в ЕС трябваше да прибегнат до значително финансиране от данъкоплатците, за да подкрепят финансовия сектор, да поддържат финансовата стабилност и да защитят вложителите. В настоящия момент са необходими усилия, за да се гарантира, че такива случаи няма да се повторят. Комисията вече е в процес на въвеждане на превантивни мерки, с които да се ограничи вероятността от банкови фалити, но е необходимо да се работи и за създаването на стабилни механизми, подкрепени от частни капитали, за успешен отговор на евентуални такива предизвикателства.

През октомври 2009 г. Комисията застана зад създаването на нова европейска рамка за управление на кризи. Тази нова рамка следва да включва хармонизиран набор от правомощия и правила, позволяващи на регулаторите да предотвратяват банковите фалити и да предприемат мерки за улесняване на организираното преобразуване на неплатежоспособните банки при минимални разходи за данъкоплатците. С предложението си за създаване на фондове за преобразуване на проблемни банки Комисията понастоящем допълва тази нова рамка. Размерът и обхватът им ще зависят естествено от ефикасността на подобрения надзор и регулиране.

В редица държави-членки вече беше въведено, или е в процес на въвеждане, облагане на банковия сектор. Липсата на координиран подход по отношение на размера на необходимите средства и начина им на използване обаче поражда риск от изкривяване на условията на конкуренция на отделните банкови пазари, както и от затрудняване на трансграничното сътрудничество при криза.

В какво се изразява предложението на Комисията? 

Комисията вижда създаването на европейска мрежа от ресурсноосигурени механизми със стриктно определени правомощия като най-добрият начин за оползотворяване на банковия данък. Тези фондове ще финансират мерките, очертани в съобщението от октомври 2009 г. относно управлението на кризи, сред които са:

• финансиране на операциите по определяне на „мостова" банка;
• частично или пълно прехвърляне на активи и/или задължения;
• финансиране на разделянето на оздравена банка и банка за проблемни активи.

Чрез фондовете за преобразуване на проблемни банки би се подобрила устойчивостта на банковия сектор и би се избегнала необходимостта от прибягване до финансиране от данъкоплатците. Комисията също така отчита, че значителните механизми, финансирани от банките, крият съществен „морален риск", ако се породи опасение, че създаването на фондовете цели да предпази банките от евентуален фалит.

Това е въпрос от особена важност и в отговор трябва недвусмислено да се подчертае необходимостта акционерите и кредиторите с необезпечени вземания да осъзнаят напълно, че ще бъдат първите потърпевши от фалита на дадена банка и че фондовете за преобразуване на проблемни банки няма да представляват застрахователна полица и няма да бъдат използвани за спасяването на съответната институция, а по-скоро за улесняване на организираната ѝ ликвидация.

Потенциален размер и функциониране

Създаването на фондовете за преобразуване на проблемни банки ще протича в рамките на известен период, а използването на приходите от облагането на банките ще бъде замислено така, че да се стимулира подходящо поведение и да се ограничат рисковете от преобразуването. На този етап обаче Комисията не цели да предостави конкретни подробности във връзка с начина, по който се очаква да функционират фондовете за преобразуване на проблемни банки, или по отношение на техния размер. Комисията изтъква, че от изключително значение ще бъде постигането на ясно разбиране и внимателното оценяване на общото въздействие на широкообхватния набор от реформи по отношение на облагането и банковия капитал. Необходимо ще бъде също така да се гарантира структурирането на разходите по начин, който да не задуши икономическото възстановяване и да не повиши цената на кредита за реалната икономика.

Следващите стъпки

През юни 2010 г. Комисията ще представи идеите си на финансовите министри на ЕС, на държавните ръководители и на държавите от Г-20. Тя ще настоява за постигане на широко съгласие по общите принципи и насоки на действие.

През октомври 2010 г. Комисията ще излезе с по-конкретни предложения във връзка с мащабния си план за разработване на нова рамка за управление на кризи и с планираното приемане на законодателните предложения. Комисията внимателно ще разгледа очакваният ефект от предложенията си за фондове за преобразуване на проблемни банки в съпътстваща оценка на въздействието.

За поддържането на равни конкурентни условия в глобален мащаб, Комисията, въз основа на изложените в настоящото съобщение идеи, възнамерява да поеме водеща роля в усилията на Г-20 за разработването на общ подход при фондовете за преобразуване на проблемни банки.