Европейската комисия зададе ясни насоки на европейските регулаторни органи в областта на далекосъобщенията относно основаващия се на разходите метод, който да се използва при изчисляване на цените за терминиране. Те представляват част от телефонната сметка на всеки абонат такси на едро, с които операторите облагат осъществяването на крайната връзка за повикване от мрежата на друг оператор. Насоките са под формата на „препоръка“, с която националните регулаторни органи са задължени да „се съобразяват в максимална степен“.
В препоръката се посочва изрично, че цените за терминиране на национално равнище следва да се основават единствено на реалните разходи, направени от ефективен оператор за осъществяване на връзката. Премахването на ценовите деформации между телефонните оператори в ЕС ще снижи потребителските цени за гласови повиквания в рамките на отделните държави-членки и между тях, с което през периода 2009—2012 г. ще бъдат спестени поне 2 милиарда евро на корпоративните и битовите потребители, и ще подпомогне инвестициите и иновациите в целия далекосъобщителен сектор.
През 2008 г. цените за терминиране на мобилна връзка са се движили в широки граници в ЕС — от 2 евроцента за минута (в Кипър) до 15 евроцента за минута (в България). Цените за терминиране на мобилна връзка (средно 8,55 евроцента за минута) също така са средно 10 пъти по-високи от тези за терминиране на фиксирана връзка (движещи се средно от 0,57 до 1,13 евроцента за минута). По-високите цени за терминиране на мобилна връзка затрудняват операторите на фиксирана връзка и малките оператори на мобилна връзка да се конкурират с големите оператори на мобилна връзка. Тези отклонения и различаващите се регулаторни подходи подкопават единния пазар и европейската конкурентоспособност.
